Цяо Тай отвори уста, но съдията му кимна и се обърна към лекаря:
— Исках да поговоря с вас, докторе, за да науча нещо повече за кончината на търговеца Мей тази нощ. Както бях уведомен, вие сте били в къщата.
Лю тъжно поклати глава.
— Не, ваше превъзходителство, не присъствах лично на злощастния инцидент. Ужасна загуба не само за…
— Регистраторът на смъртните случаи ми каза, че сте били там! — остро го прекъсна съдията.
— Аз наистина бях в резиденцията на господин Мей, ваше превъзходителство. В западното крило, ако трябва да бъда съвсем точен. Нещастието се случи в другия край на дома, в източното крило.
— Добре, разкажете цялата история.
— Разбира се, ваше превъзходителство. Господин Мей ме беше повикал рано вечерта, някъде към седем, искаше да прегледам домоуправителя му. Старият човек изпълнявал обичайните си задължения, кога то внезапно му призляло, и господин Мей му наредил да си легне веднага. В подобно време човек е склонен да мисли… най-лошото. Прегледах домоуправителя и установих признаци на лека треска, често явление по това време на годината. Тогава господин Мей любезно ме покани да остана за вечеря. Тъй като домоуправителят беше на легло, а цялата прислуга е изпратена в планината, прислужваше ни самата госпожа Мей. Неловко положение, да те обслужва господарката на дома… И така, станахме от масата около девет часа и господин Мей заяви, че отива в библиотеката на втория етаж в източното крило. Каза, че ще почете и ще спи там на дивана. „Имах доста тежък ден — заяви той на жена си. — Тази нощ се наспи добре в голямата спалня.“ Господин Мей беше много внимателен съпруг, ваше превъзходителство. При всички обстоятелства! — Лю въздъхна и продължи: — На тръгване минах през стаята на домоуправителя, тя се намира непосредствено до главния вход. Не ми хареса състоянието му, треската му се бе усилила. Веднага му дадох успокоително и приседнах до постелята му, за да изчакам въздействието на лекарството. В дома цареше мъртвешко спокойствие, нещо съвсем необичайно, защото там винаги е много оживено. Доста зловеща атмосфера, си помислих. Изведнъж чух женски писък. Изтичах навън и в централния двор заварих госпожа Мей в ужасно състояние.
— По кое време беше?
— Към десет часа, ваше превъзходителство. Хлипайки, тя ми каза, че току-що открила съпруга си проснат в подножието на мраморното стълбище в салона. Не дишал. Докато ме водеше натам, разказа, че тръгнала да види дали съпругът й в библиотеката не се нуждае от нещо, преди тя самата да се оттегли в главната спалня. И го заварила паднал на пода в салона. Изпищяла и се затичала към главния вход с надеждата, че домоуправителят се е пооправил и…
— Добре, приемаме, че е било точно така. Вие прегледахте ли тялото?
— Бегло, ваше превъзходителство. Главата се беше ударила в заострения връх на лявата от двете колони, с които завършва парапетът на стълбището. Веднага установих, че челната кост е счупена и че смъртта е настъпила мигновено. Може би е получил удар, докато е слизал по стълбите, тъй като видях изпусната свещ в горния край на стълбището, а един от пантофите му се бе изхлузил в средата на стълбите. Трябва честно да ви кажа, ваше превъзходителство, че това не е съвсем неочаквано. Господин Мей напоследък се оплакваше от силно главоболие и аз го посъветвах да си почине малко, тъй като все пак наближаваше седемдесет години. Но той не ме послуша, настояваше лично да надзирава разпределението на храната всеки ден от сутрин до вечер. И търпеливо изслушваше оплакванията на цялата шумна тълпа. Толкова го уважаваха всички! Велик благотворител! Каква ужасна загуба!
— Да, така е. Какво направихте след това?
— Приготвих успокоително за госпожа Мей, после отново прегледах стария домоуправител, установих, че спи спокойно, и посъветвах госпожа Мей да не пипа нищо. Оттам отидох право в градското съдилище, за да повикам регистратора. Там всички бяха много заети и не успях да го открия, а някой ми каза, че надзиравал общата клада. Така че се прибрах у дома и рано тази сутрин отново се явих в съдилището. Този път заварих регистратора и го отведох в дома на господин Мей. За щастие домоуправителят се чувстваше доста по-добре и отиде да повика гробарите. Регистраторът на смъртните случаи направи огледа на тялото в мое присъствие. Откри, че е…
— Да, да, зная, четох доклада му. Добре, господин Лю, това е всичко. Тревожа се за госпожа Мей. Тя ще има нужда от помощ, за да уреди погребението и всичко останало. Предайте й, докторе, че ще изпратя няколко служители от канцеларията да й помогнат.
— Много сте внимателен, ваше превъзходителство. Тя дълбоко ще оцени помощта ви.