Ху стана, сграбчи с широките си ръце ръба на масата и попита със стържещ глас:
— Къде е тя?
— Тя почина — отвърна мрачно съдията. — След като направи признанията си, умря тук на място. От чума.
И той посочи към рогозката. Ху се обърна и се втренчи с широко отворени очи в тялото на пода. Гъстите му вежди се свъсиха, устните се раздвижиха, но не издадоха звук. Някъде в далечината отново отекна гръм.
Изведнъж Ху нададе едва сдържан, почти животински стон. Приближи се до рогозката, след него капитанът направи крачка и протегна ръце да го спре. Съдията само поклати глава и воинът остана на мястото си. Ху повдигна края на рогозката и вдигна в дланта си бялата тънка китка. Погали я нежно и после с безкрайно внимание извади пръстена със сапфир, целуна го и го сложи на малкия си пръст. Покри. отново ръката, стана и се върна на мястото си пред съдията. Вдигна очи към него и произнесе с едва доловим глас: