Беше на четирийсет и три години, здраво сложен, гладко избръснат и преждевременно побелял. Глицки го бе попитал през първия им ден заедно и бе узнал, че шофьорът му е женен и няма деца, но това бе всичко, което знаеше за личния живот на Паганучи, макар да бе сигурен, че шофьорът му не гледа комедии през свободните си вечери.
Паганучи чакаше шефа си със запален двигател там, където го бе оставил половин час по-рано, на улицата пред общината. Глицки се настани отзад. Затвори вратата и за миг се отпусна на удобната черна кожена седалка. Погледна часовника си — дванайсет без десет.
— Смяташ ли, че шефът е в кабинета си, Том?
Паганучи се пресегна към интеркома:
— Ще позвъня.
— Не, чакай. Какво всъщност да му кажа? — Глицки не очакваше отговор от Паганучи, а и бездруго нямаше да получи такъв. Въздъхна шумно. — Добре, да тръгваме.
— Да, сър. Накъде?
— Към Аламо Скуеър.
Паганучи включи на скорост и потегли.
— Беше тук, докато прибраха телата, сър — каза Бекер. — Сигурно след това се е прибрал, за да поспи малко.
Стояха навън на бетонните стълби, където Бекер бе дошъл в отговор на поздрава на Глицки.
— Ами вие? — попита Глицки.
— Какво аз?
— Няма ли да поспите?
— Не е в плана — поклати глава пожарникарят. — Не и докато не остана доволен от свършеното тук.
— А не сте ли?
— Имам доста добра обща представа, сър, но ще съм по-спокоен, ако получа повече отговори.
— Какви например?
— Ами например множеството огнища на пожара — сви рамене Бекер. — Мястото е пламнало толкова бързо и пожарът го е обхванал така изцяло, че някой явно е знаел точно какво прави. — Той посочи зад гърба си към овъглените останки от къщата. — Обаче ние сме обработили само едното огнище. Искате ли да влезем да погледнете?
Без да дочака отговора му, той го поведе към все още запазената входна врата. Част от тавана над вестибюла беше непокътнат, но след като мъглата се бе разнесла, бе изгряло слънце и вече имаше достатъчно силна естествена светлина.
Глицки приклекна над един участък на килима, който изглеждаше не толкова обгорял колкото съседните. Имаше още едно подобно място на около два метра и половина по-нататък, на входа на хола.
— Тук ли ги намерихте?
— Да. Освен това тук е избухнал пожарът. Клекнете — все още се усеща миризмата на бензин.
Глицки се наведе и помириса, но усети единствено мириса на изгоряло.
— Може би вече сте направили всичко това с Кунео, но ще ви бъда благодарен, ако го направите още веднъж с мен. Кметицата прояви личен интерес. Била е приятелка на господин Хановър. Иска ми се да не звуча непрофесионално, когато я осведомявам. Допускам, че мъжът е бил Хановър, така ли е?
— Така се предполага, макар че официалното становище трябва да е на Страут. Но който и да е — да го наречем Хановър, — е паднал на портфейла си и той не е изгорял напълно. Вътре беше шофьорската книжка на Хановър, така че явно е той.
— Ами другото тяло?
— Няма как да се разбере нищо. Вашият човек Кунео май смята, че го е извършила приятелката му.
— А вие не сте ли съгласен?
— Не знам. Нямаше нищо, с което да я идентифицираме. Може и да е била тя. — Бекер говореше с почти равен глас. Просто навързваше фактите и беше готов да сподели каквото знае с който и да е разследващ офицер, без да поставя особено силни акценти. — Мога да кажа, че най-вероятно е била жена — под тялото намерихме нещо, което прилича на презрамка на сутиен, но това е всичко, с което ще се задоволя за момента. Скоро Страут ще ни изясни въпроса.
— С какво е най-вероятно да си имаме работа? В новините съобщиха, че става дума за убийство и за самоубийство.
— Възможно е — кимна Бекер.
— Значи и преди сте виждали нещо подобно? Как някой убива партньора си, а след това се самоубива, обаче преди това подпалва къщата?
— Разбира се, не е някаква рядкост. — Той явно се замисли дали да каже още нещо, след това сви рамене някак извинително. — Връзката се обърква и някой иска да заличи всяка следа за нея.
— Някакви признаци, че тази връзка се е объркала?
Очите на Бекер огледаха пода.
— Имате предвид, освен всичко това? Може би. Кунео разговаря със снахата на Хановър.
— Кога?
— Видяла пожара по новините и дойде тук снощи. Явно тази Миси тъкмо била приключила с ремонта на къщата за около милион от парите на Хановър. Може би той е искал да остави послание, че всичко това не значи нищо за него. Ще ви кажа обаче едно.