Тъкмо разглеждаше йерархията на масонските ложи, когато телефонът избръмча до лакътя му. Отбеляза докъде е стигнал, въздъхна и вдигна слушалката, защото по мигащото копче позна, че се обажда неговата секретарка Филис — свръхефикасното, лоялно и абсолютно непоносимо човешко същество, което изпълняваше ролята на пазител на портите на кантората все едно по божия поръка. Беше правила това и за предшественика на Харди, Дейвид Фрийман и бе също толкова незаменима за правната кантора на Сътър Стрийт, колкото и телефоните.
— Филис — обади се той, — нали ти казах да не ме свързваш с никого?
Много се радваше, когато успее да я накара да замълчи. Най-често успяваше да го постигне, като приемаше обаждането с неуместното за един адвокат „Опа“, но понякога за разнообразие й поднасяше по някоя изненада. Като хванат от улицата.
— Сър?
— Не те обвинявам. Просто питам.
— Съмнявам се.
— Добре де, какво има?
— Заместник-началник Глицки иска среща с вас.
— Лично ли?
— Да, сър.
— Отбележи си, Филис, имам нужда от задна врата, за да се измъквам тайничко.
— Добре, сър.
— Само се шегувам, Филис. Покани го да влезе.
Той изговори само с устни „Да, сър“ едновременно с нея, усмихна се и затвори. Понякога се притесняваше, че Филис е един от основните източници на забавления в живота му. Това като че ли беше проява на жалката истина за човека, в който се бе превърнал, но не можеше да го отрече. Без да сваля от бюрото обутите си с чорапи крака, където те щяха да ужасят приятеля му Глицки почти толкова, колкото биха скандализирали Филис, Дизмъс зачака завъртането на бравата и появата на Глицки.
Глицки направи крачка в кабинета на Харди и спря. Придоби измъчено изражение при вида на чорапите му върху бюрото. Харди не помръдна краката си и веднага заговори:
— Радвам се, че намина. Трябва да стана масон, така да знаеш!
Глицки затвори вратата зад гърба си.
— Сега очакваш да те попитам защо, нали?
— Не — затвори книгата Харди. — Няма да се обидя, ако не искаш да узнаеш. Макар че те познавам много добре и знам, че и ти би искал да се включиш. Добре, няма да ти натрапвам блестящите си идеи. Просто ми хрумна.
Глицки се поколеба още миг, след това леко въздъхна:
— Какво изобщо представляват масоните?
— Тайна организация. Струва ми се, че Джордж Вашингтон е бил масон. Само че ако е било тайна, откъде могат хората да знаят?
— И аз така си помислих.
— Видя ли? Страхотни умове сме.
Глицки се приближи към барчето и докосна термоканата, която Харди държеше там. Взе обичайната си чаша, избра си пакетче чай от една купа и сипа гореща вода отгоре. Обърна се, духайки напитката, и разгледа просторния кабинет.
— Трябва да започна някакъв частен бизнес. Виж се само — вдигнал си крака върху бюрото посред бял ден и си четеш, никаква работа не вършиш. Живееш си къде-къде по-добре от мен.
— Така е, защото съм по-готин човек. Само че може ли да отбележа, че ти си тук заедно с мен, работиш точно колкото и аз и отгоре на всичко се наливаш безплатно с хубавия ми чай. В качествено отношение точно в този момент преживяваме почти едно и също, така че човек би казал, че си живееш точно толкова добре, колкото и аз.
— Ако е жив, за да каже каквото и да било. — Глицки се приближи до креслото пред бюрото на Харди и се настани в него. — Въпреки това искам по-хубав кабинет. — Отново духна в чая си и каза: — Добре, та защо искаш да ставаш масон?
— Ха! — Харди светкавично свали крака от бюрото си и се приведе напред. — Знаех си, че ще попиташ.
Глицки му метна убийствен поглед.
— Ако не попитам, никога няма да приключим с тази тема. Та защо?
Харди отвори книгата на отбелязаното място.
— Защото ако останем в организацията достатъчно дълго, ти можеш да станеш Суверен генерал велик инспектор, а аз може да бъда или Княз на Табернакл, или Рицар на бронзовия змей. — Замълча за момент и се намръщи: — Всъщност и в двата случая ще бъдеш по-високопоставен от мен, а това не е редно.
— И колко време ще отнеме цялата процедура? — попита Глицки.
Харди кимна със съмнение:
— Прав си — съгласи се той и затвори книгата с елегантен жест. — Е, какво води слънчевата ти личност насам днес? Какво искаше кметицата?
Глицки го осведоми за случващото се, като запази кулминацията за последно:
— Полицаят, на когото са поверили разследването — този, с когото би трябвало да работя или когото трябва да заменя, — е Дан Кунео.