— И тук ми е добре. Какво ще ми кажеш за жената?
Страут скръсти ръце и сви рамене.
— Първо, наистина е жена, категоричен съм. Не бях сигурен, преди да я сложа на масата. Ужасно е обгоряла.
— И аз така чух. Бензин?
— Нещо горещо. Ако са сигурни, че е бензин, вярвам им. Съдейки по уврежданията, предполагам, че е горяла десет-петнайсет минути повече от Хановър.
— Някакви опознавателни белези по нея?
— Нищо по тялото — поклати лава Страут. — Нищо под тялото. Някакъв свидетел казал, че може би е приятелката на Хановър… — Обърна се и започна да преглежда метална кошничка, пълна с документи, поставена на бюрото до него.
— Миси Д’Амиен — подсказа му името Глицки.
— Да, точно така. Живеела е с него, нали?
— Така чух. Само че явно са имали проблеми. Тя преобзавеждала къщата и харчела прекалено много пари.
— Преобзавеждала значи. Е, това обяснява всичко — отсечено се изсмя Страут. — Ние с жена ми едва не се разделихме заради такова нещо. Ремонтирахме няколко стаи у дома преди десет години. Трябваше да отнеме два месеца, а отиде повече от година. Накрая аз просто се преместих тук — спях на мястото на Честър, докато всичко най-сетне не приключи. Ако бях останал у дома, сигурно щях да я убия. Разбира се, след като преди това убия строителния предприемач. Кучи син!
— Е, какво предполагаш, Джон, Хановър ли я е убил?
— Не, не, не, нямам никакви предположения по този въпрос, Ейб. Мога само да кажа, че и двамата са загинали от огнестрелна рана в главата.
— Някакви признаци кой кого е застрелял? Ако изобщо е бил някой от двамата.
— Бих казал, че е мъжът.
— Защо?
— Входната рана на жената е разположена високо окципитално… — Той се усети и продължи без терминология: — Високо горе на тила. Няма как да се е застреляла там.
— Ами мъжът?
— При него е над дясното ухо. Не по-лошо място от което и да е друго.
Известно време Глицки остана неподвижен, облегнал лакти на коленете си. Новината нямаше да допадне на кметицата.
— Възможно ли е да е бил някой друг?
— Разбира се, само че аз няма как да разбера. Вероятно им се е наложило да се изпарят оттам доста бързо, но нищо по телата не изключва тази възможност.
Глицки кимна.
— Допускам, че ще направиш разпознаване по зъбите и на жената.
— Ами, имаме зъбите, но проблемът е, че не знаем кой е бил зъболекарят й.
— Странно е, че ми задавате този въпрос.
Катрин Хановър го увери, че обаждането му не я е събудило, само че той май не й повярва. Когато се представи и поиска позволението й да запише разговора, веднага след като тя вдигна телефона, гласът й звучеше дрезгаво и малко уморено. Сега тя отново прочисти гърлото си, преди да продължи.
— И двете ходехме при един и същи зъболекар, доктор Ямаширу. Малкото му име е Тошио. — Продиктува му и двете имена буква по буква. — Намира се на Уебстър, между Юниън и Грийн. Имаше проблеми със зъбите и не познаваше никой тук, затова ме попита при кой зъболекар ходя аз.
— Значи сте близки?
— Не. Просто бях най-близо до нея, когато се появи проблемът.
— А тя откъде идва?
— Това винаги е било малко неясно. Имаше френски акцент, обаче говореше английски много добре. Нямаше значение откъде идва. Тя просто го върза… Извинете, как казахте, че е името ви?
— Глицки. Заместник-началник Глицки. Работя по този случай заедно с Дан Кунео, с когото сте се срещнали снощи.
— Да, помня го.
Отговорът й прозвуча на Глицки малко унило.
— Да не би да сте имали проблеми с инспектор Дан Кунео?
— Не, не точно. Казах му, че според мен вътре са били Пол и Миси.
— И за ремонта?
— Да. — Напрежението в гласа й вече беше ясно доловимо.
Нещо в разговора й с Кунео я притесняваше. — Това също.
— И че се имали някакви проблеми?
— Да.
— Заради похарчените от нея пари?
Поредното кратко мълчание. И после:
— Извинете, инспекторе, но не казахте ли, че и вие сте разговаряли с инспектор Кунео?
— Не, още не съм. Оставих му съобщение, но разследващият пожарникар ми даде името ви и аз исках да изясним някои неща. Инспектор Кунео ще се върне на работа довечера, ако се чувствате по-спокойно с него.
— Не!
Глицки си представи как тя разтревожено скача при предложението му.
Жената прикри реакцията си с нервен смях.
— Искам да кажа, че няма значение с кого разговарям. Ако знам нещо, което ви интересува, питайте.
— Добре. Казали сте на инспектор Кунео, че господин Хановър и Миси са се карали заради похарчените от нея пари за ремонта на къщата. Така ли е?
— Да, всъщност, беше наистина възмутително. Около един милион долара. Само че Миси си беше такава, макар че отначало ни заблуди. Е, най-малкото се опита.