В цялата серия на книги, посветени на Сан Франциско, от които тази не прави изключение, моят сътрудник Ал Джанини беше невероятен извор и вдъхновение по всички въпроси, свързани с наказателното право и със съдебната система. Неговата преценка и опит в тези области са ненадминати и аз съм истински късметлия, че той е сред най-близките ми приятели.
В Дътън Кароли Барън продължава да бъде мерило за прекрасен редактор и издател. Нейната прекрасна личност, интелект, чувствителност и вкус превръщат работата с нея в истинско удоволствие и аз силно се надявам да продължа да пиша книги, които тя смята за достойни за времето и за всеотдайността си. На по-ежедневно ниво — Мич Хофман е талантлив редактор, който понася редовни дози от авторовите притеснения без видимо зловредно влияние. Внимателен и дисциплиниран читател, Мич внася в редактирането ясен фокус и страст. В окончателния си вид тази книга значително превъзхожда първоначалния си вариант до голяма степен благодарение на неговите предложения и на неговото прозрение. Бих искал да благодаря и на някои от хората зад кулисите в Дътън: екипа на рекламата на Лайза Джонсън, Катлийн Матюс Шмит и Бетси Деджесу; на интернет дизайнера Робърт Кемп и на Ричард Хасълбъргър за поредната страхотна обложка.
Много приятели и колеги играят повече или по-малко трайна роля в кариерата и в живота ми. Моята невероятна помощничка Анита Бун, полага огромни усилия да направи всеки работен ден ефективен, продуктивен и забавен. Освен това тя чете мисли (а това помага, повярвайте ми), притежава невероятен организаторски гений и е неуморен и прецизен човек. Има значителна прилика между нея и Филис на Дизмъс Харди, а това е наистина голяма похвала. Големият ми приятел, романистът Макс Бърд е високо ценен извор на вдъхновение и на мотивация. Дон Матесън, вечният кум, си е все така изключителен, Франк Сийдл, освен че ми даде познания за вината, е изключително жизнерадостен, а това е заразително и аз високо го ценя. Карън Хлавачек е великолепна коректорка, на която не мога да се отблагодаря достатъчно. В най-общ смисъл бих искал да благодаря на братята си Майкъл и Емът, на Катрин и на Марк Децър, на Рик Монтгомъри, на Глен Недуинв, на Анди Джалакас, на Том Хентеке, на Том Стийнстра („Хората го обичат, рибата се бои от него.“) и на Боб Заро.
Няколко герои в тази книга дължат имената си (но не и физическите или личностните си особености, които са измислени) на хора, чийто принос към различни благотворителни каузи е особено щедър. Сред тези хора (и техните благотворителни организации) са Лайза Рейвъл (фондация на медицински център „Сътър“); Мери Мънро-Родман (Съдебно назначени специални защитници — CASA от окръг Йоло) и Джан Сондърс (Библиотечна фондация на окръг Монтърей).
Децата ми Джъстин и Джак, вдъхновяват и обогатяват всеки миг от живота ми и творчеството ми с прекрасните си личности. Обичам и двама ви неимоверно.
Накрая, но не на последно място, бих искал да благодаря на литературния си агент Барни Карпфингър, за непрекъснатите му усилия в моя полза. Завинаги съм ти задължен, приятелю, и с удоволствие работя с теб ежедневно.