— Когато шефът на полицията каза, че си добър, не се е шегувал, нали, Ейб?
— Не съм толкова умен, просто всеки път ми върви. Попадам на нужните хора.
Бяха стигнали до Седма улица и сега очите на кметицата бързо се стрелкаха напред-назад, търсейки признаци за упадъка на града, които Глицки знаеше, че ще се появят всеки момент. Само че мислите й продължаваха да следят темата.
— И сега какво? — попита тя.
— Какво имаш предвид?
— С разследването?
— Продължава, разбира се. Обратно при инспектор Кунео, където всъщност си му е мястото.
Още няколко бързи стъпки, след което тя рязко спря.
— Става дума за същия инспектор Кунео, който тази сутрин каза на пресата, че става дума за убийство и за самоубийство, така ли?
Глицки стисна устни за миг, преди да отговори.
— На мен ми се стори същото, когато отидох на мястото за пръв път.
— Да, само че не каза на никого за това, преди да си събрал повече факти, нали?
Той й поднесе нещо, което се надяваше да мине за усмивка.
— Свикнал съм да се оправям с медиите малко повече от твоя средностатистически инспектор.
— Така да е, Ейб, обаче остава фактът, че ти постигна истински напредък само за половин ден, а инспектор Кунео няма нищо общо с това.
— Не е точно така. Той е разговарял със снахата на Хановър първи през миналата нощ…
— Само че не е успял да научи, че ръката на Пол е парализирана.
— Той не е знаел къде се намира входната рана, затова не би разбрал значението на тази информация.
— Именно. А би могъл да прояви малко инициатива и да отиде в моргата при трупа. Не е ли така?
Глицки само сви рамене.
— Може би е трябвало да го направи.
— Ти би го направил.
Вярно беше, обаче Глицки отново вдигна рамене.
— Както и да е, имаме ясна представа, че господин Хановър не е направил нищо нередно. Нали точно това поиска сутринта?
Тя го погледна напрегнато като птичка.
— Само че за жалост, работата вече не е в това.
Глицки зачака.
— Работата е там, Ейб, че вече знаем, че Пол е бил убит, нали? И според теб не го е направила приятелката му Миси. Което означава, че и двамата са били убити от някой друг. А ако нещата стоят така, смяташ ли, че мога да вярвам, че инспектор Кунео ще пожъне по-големи успехи, докато се опитва да залови човека, убил един от най-близките ми приятели и благодетели, отколкото при установяването на причината и на начина на настъпване на смъртта? Не се мъчи. Отговорът е „не“.
Групата репортери, която ги следваше, спря заедно с тях и с ъгълчето на очите си Глицки като че ли забеляза растящото убеждение на някои от тях, включително на Джеф Елиът, че пред очите им вероятно тече важен разговор между кмета и заместник-началника на полицията. Реши, че моментът е подходящ да извлече известна полза от настойчивите твърдения на Уест, че двамата всъщност са добри приятели. Пристъпи по-близо до нея и се опита думите му да прозвучат нехайно:
— Не би запазил работата си в отдел „Убийства“, ако не действаше ефикасно, Кейти. Лание щеше да го изхвърли.
— Ейб — не се хвана тя, — помогни ми с това. Разбирам малко от политика и схващам тревогата ти. Ако така ще ти бъде по-лесно, позволи на инспектор Кунео да продължи да работи по случая под някаква форма, само че ще го приема за лична услуга, ако и ти продължиш да разследваш. Ако зависи от мен, който и да е убиецът на Пол Хановър, няма да се измъкне безнаказано, докато аз командвам парада, а ти си най-подходящият човек да се погрижиш затова. — Пресегна се, постави ръката си върху неговата и го погледна в лицето. — Моля те, Ейб. Заради мен.
Глицки погледна към репортерите, някои от които вече бяха направили снимки. Случващото се вече се бе набило в очи и се бе обвило с интрига и значение. На това трябваше да се сложи край, защото в противен случай щеше да се разрасне и да се превърни в истинско събитие, а той искаше на всяка цена да го избегне. Най-накрая Глицки отново се обърна към Уест, потупа я бащински по ръката и кимна:
— Добре, Кейти. Ще видя какво мога да направя.
5
Кунео живееше сам в сграда, принадлежала преди на военноморските въздушни части Аламеда, от другата страна на залива на Сан Франциско. Самостоятелната постройка с площ сто и десет квадратни метра, в която през петдесетте години се бе помещавала ремонтна работилница, беше кацнала върху бетонна плоча, издадена на около три метра над канала. Ежедневно и през целия ден флотилии от малки морски плавателни съдове преминаваха покрай прозорците на спалнята му, понякога толкова близо, че направо можеше да ги докосне с ръка. Фериботът до Сан Франциско минаваше приблизително на всеки час, понякога избръмчаваше моторница на бреговата охрана или военен плавателен съд.