— Той там ли е? Трябва да го извадите, преди…
— Няма причина да го вадим, госпожо — прекъсна я Бекер. — Още преди половин час е бил мъртъв. Съжалявам, ако сте го познавали. — Бекер посочи към къщата и каза на Кунео: — Насочват основните потоци — онези големи маркучи, — за да се опитат да запазят максимално местопрестъплението, обаче не се знае дали ще успеят.
Кунео кимна.
— Съобщиха ми за двама души.
— Така е.
— Мили боже! — отново възкликна жената. — Сигурно е Миси.
Кунео се извърна от къщата към жената и отново се представи, като показа значката си.
— А вие коя сте?
— Катрин Хановър. Снахата на Пол. Той живее… живееше тук.
— Извинете, да не би да говорите за онзи Пол Хановър? — попита Кунео.
— Имате предвид адвоката ли? Да. — Тя отново погледна към къщата. — Не мога да повярвам, че той е вътре.
— Някой е вътре, но не знаем дали е господин Хановър. Или пък Миси.
— Коя е Миси? — попита Кунео.
— Мишел Д’Амиен, приятелката на Пол. Годеницата му. Всички я наричаха Миси. Щяха да се женят през есента. — Жената внезапно изпадна в паника. — Защо не направите нещо? Не можете просто да ги оставите там. Нищо няма да остане от тях.
С присвити устни Бекер размени поглед с Кунео. И двамата знаеха горчивата истина, че телата вече бяха неузнаваеми, бяха обгорели без всякаква надежда да бъдат разпознати. Установяването на самоличността и съдебните улики щяха да дойдат най-вече от лабораторията. Нито те, нито който и да е друг можеше да промени това.
— Госпожо Хановър — поде Бекер, — може би ще е по-добре да седнете някъде. Или да се приберете у дома. Каквото и да става тук, ще отнеме доста време. Можем да вземем адреса и телефонния ви номер и да се свържем с вас утре сутринта.
Само че Кунео все още не искаше да я пусне да си върви.
— Правилно ли ви чух да казвате, че по-рано през деня сте идвали в къщата?
— Да.
— Защо?
— Исках да поговоря с Пол за нещо. Семейни въпроси.
— Срещнахте ли се с него?
Тя кимна:
— Да, пихме кафе. — Очите й отново се отместиха към огнения пъкъл. Вдигна ръка и разтърка челото си. — Не е възможно той да е вътре в този момент. Просто не е възможно. Миси също.
— Миси беше ли тук, когато говорихте с Пол? — попита Кунео.
— Не. Не знам. Не я видях.
— И какви бяха тези семейни въпроси?
Жената се сепна от въпроса и се намръщи:
— Защо? Какво значение има?
Кунео погледна към Бекер, който сви рамене. Сетне отново погледна към Катрин Хановър.
— Не знам. Ако човекът е мъртъв, ще бъде разследвано всичко, което е правил през последните си часове. Ако става дума за палеж, както смята инспектор Бекер, възможно е някой да е причинил пожара, за да убие някого в къщата. Ще трябва да науча всичко за този последен ден.
— Ще ни извините ли за момент, госпожо? — намеси се Бекер. Без да изчака отговора й, той мина пред нея и хвана Кунео под ръка, за да принуди да се обърне. Щом се отдалечиха на десетина стъпки, рече: — Преди да стигнете твърде далеч с нея, може би трябва да знаете, че има пистолет под гърдите на по-едрия труп, може би на мъжа, Хановър. Има и дупка като от куршум в една от главите. В нейната. Може да има и в неговата глава, обаче не исках да го пипам, за да го обърна и да проверя.
— Значи убийство и самоубийство?
Бекер отново сви рамене.
— Може би. Тока поне изглежда. Пистолетът беше под неговото тяло.
— Значи се е самоубил и е паднал върху пистолета?
— Може би. Възможно е. Това би обяснило нещата. Ако цялата къща изгори, направил съм много снимки. Разгледайте ги утре и тогава решавайте. Ако все пак им се удаде да спасят вестибюла, може да преустановим операцията и да успеем да влезем, като се съмне. — Той погледна към пожара. — Едва ли ще е преди това.
Кунео кимна и погледът му се плъзна към отсрещната страна на улицата, където повечето от усилията на пожарникарите в момента бяха насочени към къщите от двете страни на дома на Хановър. Бекер имаше право. Може би поне част от местопрестъплението щеше да бъде спасено.
— Откъде се появи тази жена?
— Каза, че била у дома, гледала новините и разпознала къщата.
— Къде са другите от семейството й?
— Не знам. Не я попитах. Може би няма други. Тъкмо бяхме започнали да разговаряме, когато се появихте.
— Добре — Кунео хвърли поглед към госпожа Хановър, която също наблюдаваше пожара като хипнотизирана. Сетне отново се обърна към Бекер: — Но сте сигурен, че е палеж?
— Със сигурност имаше остатъци от бензин под по-малкия труп.
— Нещо друго?
— Това не е ли достатъчно?
— Не, не исках да кажа това.
Бяха застанали пред госпожа Хановър и сега и двамата погледнаха към нея. Лицето й пламтеше, по него бе изписана непресторена възбуда, която се долавяше и в погледа й. Заради горещината от пожара бе свалила якето си и го бе преметнала през рамо, закачено на пръста й като на кука — поза, която подчертаваше и бездруго пищната й гръд.