— Какво?
— Били са мъртви, когато пожарът е започнал. Застреляни.
Глицки отново плъзна поглед към къщата.
— Пистолетът все още е вътре — обясни Шакли. — Под по-едрия труп.
— Пол Хановър?
— Вероятно.
— И приятелката му.
— Така се говори. Можете да влезете.
Глицки колебливо духна струйка пара. Накрая поклати глава.
— Няма нужда. Видял съм предостатъчно трупове. Най-добре да не се пречкам на Кунео. Случаят е негов.
— Както искате — сви рамене Шакли.
— Да. — Нова пауза, последен поглед към къщата. Ако случаят беше поверен на друг инспектор, а не на Кунео, Глицки щеше да влезе. — Ще говоря с него и със Страут в града, след като научат повече.
Хвърли последен поглед към развалините, после към Шакли и кимна, стъписан от щетите и загубите.
Запъти се към колата си, а под краката му хрущяха счупени стъкла и овъглени отломки.
Единственият път, когато между Ейб и Трея Глицки бе имало истинско недоразумение, бе преди да се оженят. Обсъждаха дали да имат деца.
И двамата бяха преживели смъртта на първите си партньори и бяха отгледали децата си като самотни родители. Трея имаше подрастваща дъщеря Рейни, а когато се запозна със съпругата си само преди няколко години, Ейб имаше двама големи синове, Айзък и Джейкъб, които живееха самостоятелно, и най-малкия Оръл. Ейб, който тогава беше на петдесет и две години, смяташе, че вече е изпълнил семейния си ангажимент, при това доста добре. Не допускаше, а и не изгаряше от желание да научи дали притежава енергията или интереса, необходими за да се превърне отново в активен и ангажиран баща. За Трея, която беше на трийсет и пет години, това не бе приемливо и двамата се разделиха. Раздялата им трая единайсет дни, преди Ейб да промени мнението си. Сега дъщеря им, Рейчъл, беше почти на две години и половина.
Тази сутрин, четвъртък, Трея си бе направила тест за бременност, защото цикълът й закъсняваше, и тестът се бе оказал положителен. Съпругът й както винаги излезе от дома им в седем сутринта и вече бе отишъл на работа, когато тя направи откритието. Работеше като него в Съдебната палата като лична секретарка на прокурора Кларънс Джакман, но макар да бе на работа вече три часа, все още не бе събрала смелост да позвъни на Ейб и да му съобщи новината.
Избягваха да обсъждат дали ще имат и други деца след Рейчъл, но сегашното развитие на събитията не създаваше у Трея чувството, че е направила нещо потайно. И двамата знаеха, че не вземат мерки, за да го предотвратят. Това със сигурност бе знак за мълчаливото съгласие на Ейб.
Само че тя не бе напълно сигурна.
Докато поливаше цветята във вестибюла пред кабинета на Джакман, който служеше и като непретенциозна приемна за посетителите на областния прокурор, Трея мерна отражението си в огледалото на стената и си даде сметка, че хапе устни и че е изтрила червилото си — и горе, и долу. Приближи се още повече до огледалото и забеляза червени следи и по зъбите си. Нерви. Веднага трябва да се обади на Ейб и да му каже. Тъкмо бе изтрила червилото и заобикаляше бюрото си, за да направи точно това, когато Дизмъс Харди, посетителят на Джакман за единайсет часа и най-близкият приятел на Ейб, почука по рамката на отворената врата. И телефонът иззвъня.
— Ако търсят мен, тренирам за маратон и не искам да ме безпокоят — каза Харди.
Трея го погледна развеселено и толерантно и пресегна да вдигне телефона.
— Кабинетът на прокурора. — Заобиколи бюрото и намръщена седна на мястото си. — Не, какво за нея? — Трея послуша известно време, след това поклати глава. — Не съм чула нищо и никой не е звънил на Кларънс за подобно нещо. Да, сигурна съм. Искаш ли да попитам Диз? Той е тук.
Харди погледна към нея малко изненадано.
Трея вдигна предупредително пръст, заслуша се и след това му каза:
— Кейти Уест — кметица на града от пет месеца — иска да се срещне с Ейб. Той пита дали не си подочул какво става в общината.
— Само слухове, че тя се кани да го уволни, обаче не им вярвам.
Трея каза в слушалката:
— И той не е чувал нищо. — Пак се заслуша. — Добре. Е, каквото и да е, на твое място не бих се тревожила. Не, знам. Късмет.
Затвори и си даде сметка, че не беше съобщила на съпруга си собствената си новина, тяхната новина. Отново започна да хапе устни.
— Добре ли си? — попита Харди.
— Добре съм. Просто съм малко разсеяна.
— Е — подхвана Харди с интонацията на Били Кристъл от съботното ток шоу, — не е важно как си, а как изглеждаш, а ти, скъпа, изгледаш прекрасно. — Когато Трея не реагира, той стана по-сериозен. — Ейб наистина ли се тревожи? А ти?
— Не, едва ли. Просто предпочита да е подготвен, когато има възможност.