Роджър Зелазни
Моя диодна лейди
Стивън Крейг изрови тази история, за която бях забравил, че съм я писал. Бе публикувана в списание за фантастика на име Гранфалуун. Стив искаше да го препечата в полупрофесионалното си списание Итърнити. Пожелах първо да видя копието, понеже вече нямах такова при себе си. Одобрих сделката след като бях прочел ксерокса, но уви! Итърнити затъна (след като също така ми бе помогнало да възкреся един мой герой, на име Дилвиш) и историята не бе препечатана. Защо ли не я пусна тук? запитах се. Колко често се случва на човек да се възползва от възможността на запознае света с един забравен свой потомък?
Максин беше казала, — На следващото кръстовище свий вляво. — и така направих.
— Паркирай колата. Излез и тръгни. Пресечи улицата на пешеходната пътека.
Тръшнах вратата след себе си и тръгнах по улицата, мъж в тъмносин костюм, понесъл сиво куфарче, със слушалка в лявото ухо. Можеше да съм Фулър Бръш, например.
Прекосих улицата.
— Погледни сега нагоре от другата страна. Ще видиш червена тухлена сграда, с номер шест-шест-осем.
— Видях. — казах.
Влез във входа, но не се качвай по стълбите. След като минеш желязната решетка, има стълбище надолу от лявата страна. Слез по тези стълби. В дъното им ще видиш една врата, която води към сградата, вероятно заключена с катинар.
— Пред нея съм.
Остави куфарчето на пода, сложи си ръкавиците, които са в джоба на сакото ти, извади чука от вътрешния си джоб и го използвай, за да разбиеш катинара. Опитай да го сториш с един рязък удар.
Бяха ми необходими два.
— Влез във сградата и затвори вратата след себе си. Остави катинара от вътрешната страна; прибери чука.
— Тъмно е…
— Сградата трябва да е необитаема. Измини дванадесет крачки и ще стигнеш до един коридор, завиващ надясно.
— Да.
— Махни си дясната ръкавица и извади фишека с десетцентови монети, който се намира в десния си джоб. В страничния коридор трябва да видиш редица телефонни кабини.
— Виждам ги.
— Достатъчна ли е светлината откъм трите малки прозорчета срещу кабините, за да ти позволи да използваш телефон?
— Да.
— Като влезеш в първата кабина, свали слушалката с ръката, на която има ръкавица, пъхни монета и избери следния номер…
Започнах да избирам.
— Когато отговорят на позвъняването ти, не отвръщай и не затваряй, а остави слушалката на полицата и влез във следващата кабина, откъдето ще избереш следния номер…
Направих го, всичко дванадесет пъти.
— Достатъчно, — каза Максин, — Блокирал си всички линии на Палатата, така че никой не може да звъни навън. Много е малко вероятно някой да мине насам и да прекъсне тези връзки. Веднага се върни в колата. Върни катинара на вратата като минаваш оттам. След това карай направо към Палатата. Паркирай в ъгъла на паркинга, където има табела ЕДИН ЧАС — 50?, ВСЕКИ СЛЕДВАЩ — 35?. На този паркинг можеш да платиш предварително, така че си приготви пари. Кажи на пазача, че няма да се бавиш.
Върнах се при колата, влязох в нея и подкарах.
— Поддържай скорост четиридесет километра в час и си сложи шапката.
— Задължително ли е? Вече? Мразя шапки.
— Да, сложи си я. Очилата също.
— Добре сложих ги. Но шапките ти рошат косата, и то повече от вятъра, от който се предполага, че трябва да я пазят. Също така и хвръкват.
— Какво е движението? Натоварено? Спокойно? — Те топлят главата.
— Доста спокойно. — Не я топлят. Тази работа се върши от косата, а ушите така или иначе стърчат отвън и измръзват.
— Какъв е светофара пред теб? — Защо тогава другите мъже носят шапки?
— Току-що стана зелен. — Защото са тъпи конформисти. Шапките са толкова отвратителни, колкото и вратовръзките.
— В случай, че пътната обстановка не се промени, настоящата ти скорост ще е достатъчна, за да минеш през следващите две кръстовища. На третото ще те спре червен светофар. В този момент ще имаш време да напълниш лулата си — а може би и да я запалиш, въпреки че докато се упражняваше бе доста бавен. Ако не успееш да я запалиш там, ще имаш възможност още два пъти преди да стигнеш до паркинга. — Какво им е на вратовръзките?
— Засечи по ръчния си часовник сега: Имаш точно девет минути преди киселината да разяде кабелите. — Вратовръзките са елегантни.
— Засякох… Вратовръзките са глупави!
— Сега ме сложи на задната седалка и ме покрий с одеялото. Ще приложа електрошок на всеки, който се опита да ме открадне.
Свърших това, запалих лулата, намерих паркинга.
— Издухвай повече дим пред лицето си, докато говориш с пазача. Взел си кафявия хартиен плик и сгъваемия кашон? Двойното резе за вратата и фенерчето?