— Не, не ставай глупава! Как ще го разбереш само от една партия шах?
— За да се разбере е нужна машина, Дани и не ставай ревнив. Ще направя само това, което е необходимо, за да получа необходимата ми информация.
— Кой е ревнив? Аз разбирам от компютри и не виждам как ще разбереш нещо по този начин.
— Има една точка, Дани, в която науката свършва и започва изкуството. Точно тази е точката. Остави това на мен.
— Добре. Вероятно ще съжалявам, но ще го направим по този начин.
— И не се притеснявай, Дани. Мога да изчисля всичко.
Ето това беше причината в последния ден на конференцията да се появи мъж в тъмен костюм, понесъл куфарче от крокодилска кожа и комплект за игра на шах, със слухов апарат в лявото ухо.
— Това е най-голямата стереоуредба, която съм виждал. — казах на Соня, която го програмираше да поеме десетината или единадесет играчи седнали зад игралните маси. — чувам, че тази твар играела шах.
Тя ме погледна, след това погледна встрани.
— Да. — каза.
— Искам да играя.
— Носиш ли си шах? — виждах, че хапе устната си.
— Да.
— Седни тогава зад онази празна маса и нареди фигурите. Ще дойда след малко. Аз местя фигурите от името на машината. Кои искаш белите или черните?
— Белите. Ще нападам.
— Направи тогава първия ход. — Тя се отдалечи.
Поставих Максин на пода до масата, разтворих дъската и извадих фигурите. Наредих ги и цъкнах с език в знак, че съм готов. — Пешка на е4. — каза Максин.
След един час всички партии, освен нашата бяха свършили. Останалите играчи стояха около нас и гледаха. — Момчето си го бива. — заяви някой. чуха се доста потвърждаващи възгласи.
Погледнах часовника си. На Сийкфакс 5000 му беше необходимо все повече време за всеки ход. С крайчеца на очите си видях, че униформени пазачи ме обграждат по един планиран, но ненатрапчив начин.
Виждах и изненаданото изражение на Соня, докато местеше фигурите вместо машината си. Не се предполагаше да продължи толкова… Някакви осветителни тела изгаснаха и чух отнякъде да се споменава името ми.
След това Максин се впусна в един шеметен ендшпил. Не съм гросмайстор, но се имам за доста добър на шах. Не бих могъл да вникна в безкрайно сложните й линии на атака, дори ако между ходовете имаше по половин час.
5000 бавно контраатакуваше и аз всъщност не можех да определя чие е предимството. Като брой фигури бяхме почти равни.
Соня въздъхна и премести офицера си. — Мат. — каза.
— Благодаря. — казах аз. — Имаш красиви ръце. — и излязох.
Никой не се опита да ме спре, с изключение на един представител на шахматния клуб, защото не бях сторил нищо нередно.
Докато карахме към къщи, Максин каза: — Можем да го направим.
— Можем ли?
— Да. Сега знам точно как работи. Той е една прекрасна машина, но аз мога да го победя.
— Как тогава те матира?
— Аз му позволих. Не беше необходимо да го побеждавам, за да разбера това, което ми трябваше. Той все още не е бил побеждаван, а и не виждах смисъл да го унижавам пред всичките онези шахматисти-човеци.
Не ми хареса начинът, по който натърти последната дума, но оставих това без коментар.
В огледалото за обратно виждане забелязах мерцедеса на Соня Кронщад. Тя ме последва до вкъщи, обиколи сградата няколко пъти и изчезна.
През тези седмици си бях набавил всичкото необходимо оборудване, включително и парафина за калъпите за дъвки.
Сийкфакс 5000 бе докаран по въздуха от Масачузетс и пак така щяха да го върнат. Трябваше да бъде превозен от и до летището с камион. И така аз бях на път да се превърна в похитител.
Закопчах до долу блейзъра си на бели и червени райета, почистих праха от гетите с носната си кърпа, пригладих белите си панталони, нагласих червения си копринен шал, марка Аскът и огромните си черни фалшиви мустаци, натъпках още малко памук в бузите си, наложих сламената си шапка и вдигнах брезентовия си сак и онова, което трябваше да минава за куфар от крокодилска кожа, пълен с мостри. Поразмъкнатото облекло и спортната риза ми придаваха небрежния вид на истински обитател на Флорида.
Зачаках на ъгъла зад рампата за разтоварване.
Когато бяха приключили с натоварването на камиона и пазачите и лаборантите се бяха изтеглили от полезрението ми, закрачих натам, успявайки да пресрещна шофьора преди да се е качил в кабината.