„Нека да излезем на улицата и да наблюдаваме резултата“ — предложи професорът.
Слязохме долу и застанахме пред къщата. Отмервах на глас всяка изминала минута. И изведнъж, точно на деветата минута — просто няма да повярвате, господа, но, кълна се, това е, което се случи — от къщата на Соукинс се разнесе оглушителен рев. Входната врата се разтвори с трясък и старецът изскочи на улицата, бос, само по пижамата си на сини и сиви райета, с разпилени по раменете дълги бели коси.
„Искам жена! — изрева той. — Искам жена и ще имам жена!“
Професорът ме сграбчи за ръката.
„Не мърдайте! — нареди ми той. — Само наблюдавайте!“
Осемдесетгодишната дъщеря изскочи на улицата след баща си.
„Прибирай се веднага вкъщи, глупак такъв! — изпищя тя. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, изкуфял дъртак.“
Между другото, всичко това се случваше на една тясна уличка с два реда еднотипни къщи от всяка страна. Мистър Соукинс не обърна внимание на дъщеря си, впусна се като вихър към съседната къща и започна да думка с юмруци по вратата.
„Отваряй веднага, мисис Туитчел! — изрева той. — Отваряй, кобилке моя, и нека се повеселим!“
За миг зърнах ужасеното лице на мисис Туитчел на прозореца. Мистър Соукинс, който продължаваше да крещи, подпря паянтовата врата с рамо, счупи ключалката и се втурна в къщата. Стояхме отвън и чакахме да видим какво ще стане. Професорът беше извън себе си от радост. Той подскачаше нагоре-надолу в смешните си черни ботушки и крещеше:
„Еврика! Успяхме! Сега ще подмладим света!“
Изведнъж от къщата на мисис Туитчел долетяха пронизителни писъци. Съседите наизскочиха от близките къщи.
„Дръжте го! — извика дъщерята. — Той се е побъркал!“
Двама яки мъжаги се втурнаха в къщата. Дочух шум от боричкане. След малко те се появиха, носейки стареца за ръцете и краката.
„Хванах я! — крещеше той. — Хванах я, старата кучка! Хванах я и я наръгах! Раздрънках я до смърт!“
В този момент професорът и аз мълчаливо напуснахме сцената.
За миг спрях да говоря. Седемте посланика, френският външен министър, френският армейски генерал и малкото японско човече се бяха навели напред в местата си, впили поглед в мен.
— Наистина ли това се случи? — попита сър Чарлс.
— Всичко стана точно така, както ви го разказах. Това е самата истина — излъгах аз. — Когато професор Юсупов публикува откритието си, целият свят ще научи за онова, което току-що научихте вие.
— И какво стана по-нататък? — попита перуанският посланик.
— Нататък беше сравнително лесно. Професорът проведе серия от опити, с цел да установи точната доза, необходима за един нормален възрастен мъж. Използва доброволци сред студентите и мога да ви уверя, господа, че нямаше никакви проблеми при набирането им. В момента, в който новината се разнесе из университета, се появи списък с над осемстотин желаещи. Но ако трябва да бъдем кратки, не след дълго професорът установи, че максимално допустимата доза е пет от тези микроскопични червени ядра. И така, използвайки калциев карбонат за основа, той създаде хапче, което съдържа точното количество активно вещество. После доказа, че само едно такова хапче е в състояние за девет минути да превърне всеки мъж, дори и най-грохналия старец, в главозамайващо мощна сексмашина, способна да доставя удоволствие на партньора си в продължение на шест часа без прекъсване и без изключения.
— Gott in Himmel! — скочи германският посланик. — Къде мога да намеря такива хапчета?
— И аз! — извика руският посланик. — Аз съм с предимство, защото те са изобретени от мой сънародник! Трябва веднага да пратя известие на царя!
Изведнъж всички започнаха да говорят едновременно. Откъде можели да ги намерят? Искали ги веднага! Колко щели да струват? Били готови да платят добре! А дребният японец, който седеше от лявата ми страна, се наведе и изсъска в ухото ми:
— Вие само ми намерете голямо количество от тези хапчета. Аз ще ви дам страшно много пари!
— Един момент, господа! — провикна се сър Чарлс и вдигна сбръчканата си ръка. — Нашият млад приятел ни разказа една очарователна история, но уточни, че е бил просто асистент на професор еди-кой си. Така че най-вероятно той не е в състояние да ни достави от тези забележителни новооткрити хапчета. Но може би, мой мили Осуалд — и тук той се наведе към мен и постави ръката си върху моята, — може би вие ще бъдете така добър да ме свържете с този велик професор. Едно от задълженията ми тук, в посолството, е да държа министерството в течение на последните научни открития.