— Скъпи ми господине! — задъхваше се той, подпирайки се с две ръце на раменете ми. — Скъпи, скъпи! Чудо! Чудо! Какво великолепно хапче! Това е… Това е най-великото откритие на нашето време!
— Почакайте малко — прекъснах го аз. — Добре ли се чувствате?
— Разбира се! — изстена той — Разбира се, че се чувствам добре! Малко съм поотпаднал, това е всичко.
Той започна да се киска. Отстрани сигурно сме представлявали странна гледка — дребният японец, изтупан с цилиндър и фрак, който се кикотеше неконтролируемо, подпрян с две ръце на раменете ми, за да не падне. Беше толкова мъничък, че върха на цилиндъра му стигаше до брадичката ми.
— Само малко съм поразнебитен, но кой ли не би бил?
— Какво се е случило, сър? — попитах го аз.
— Омаломощих седем жени! — извика той. — И то не от нашите мънички, нежни японки. Не! Не! Не! Това бяха седем огромни и яки френски женища! Отупах ги една по една. Ха! Ха! Ха! И всички крещяха: camarade, camarade, camarade! Аз бях великан сред тези женища, разбирате ли, млади господине, ВЕЛИКАН! Въртях гигантската си сопа наляво-надясно и ги разпердушиних на всички страни!
Поканих го в къщата на мадам Боавен и го настаних в салона й за гости. Налях му чаша бренди. Той го глътна наведнъж и белите му като вар бузи започнаха бавно да възвръщат бледожълтеникавия си цвят. Около дясната му китка беше омотана връвчицата на кожена кесийка. Той я развърза и я метна на масата. Чу се издрънчаването на монети.
— Трябва да бъдете много внимателен с тези хапчета, сър — предупредих го аз. — Вие сте дребен човек, а те са много силни. Мисля, че за Вас ще е най-добре да вземате по половин доза. Просто делете хапчето на две.
— Пълни глупости, млади човече! — извика той. — Глупости на търкалета, както казваме в Япония. Тази нощ смятам да глътна не едно, а три!
— Вие въобще прочетохте ли надписа на капачето? — попитах го аз наистина обезпокоен. Последното нещо, което ми трябваше, беше мъртъв японец. Само като си помислих за врявата около аутопсията, за разследванията, за кутийките с името и адреса ми, намерени в къщата му, просто ми стана лошо.
— Да, прочетох етикетчето — каза той и поднесе чашата си за още бренди, — но не му обърнах внимание. Ние, японците, може да сме дребни, но имаме гигантски членове. Затова ходим леко разкрачени.
Реших да поохладя ентусиазма му като удвоя цената:
— Страхувам се, че занапред хапчетата ще ви струват ужасно много.
— Парите не са проблем — каза той и посочи кожената торбичка на масата. — Плащам в златни монети.
— Но, мистър Мицуко — казах аз, — всяко хапче ще ви струва две хиляди франка, тъй като производството им е изключително скъпо. Това са ужасно много пари за едно хапче!
— Вземам двадесет — отсече той, без да му мигне окото.
По дяволите, помислих си аз, тоя наистина ще се самоубие.
— Не мога да ви позволя да купите такова голямо количество, освен ако не ми дадете дума, че никога няма да вземате повече от едно на ден!
— Я не ми четете морал, млади момко! Просто донесете хапчетата!
Качих се в стаята си, отброих двадесет таблетки и ги сложих в обикновено шишенце. Не исках да рискувам с името и адреса си върху всичко това.
— Десет ще изпратя на императора в Токио — каза мистър Мицуко, когато му ги връчих. — Това ще ме издигне много в очите на Негово императорско величество.
— То и императрицата ще издигне много, но по малко по-друг начин — казах аз.
Той се ухили, взе кожената кесийка и изсипа съдържанието й на масата: златни монети от по сто франка.
— Двайсет парчета на хапче — каза той и започна да брои. — Това прави общо четиристотин. И всяко от тях си струва да се даде, млади вълшебнико!
Когато най-сетне си тръгна, събрах с ръка монетите от масата и се качих в стаята си.
„Боже мой — помислих си, — та аз вече съм богат!“
Но преди залез-слънце бях още по-богат. Един по един пратениците от различните министерства започнаха да се завръщат с нови писма и този път с пари, повечето в златни монети от двайсет франка. Ето какво беше състоянието на финансите ми в края на деня:
| Сър Чарлс Мейкпийс, 4 таблетки | = 4000 франка |
| германският посланик, 8 таблетки | = 8000 франка |
| руският посланик, 10 таблетки | = 10000 франка |
| унгарският посланик, 3 таблетки | = 3000 франка |
| перуанският посланик, 2 таблетки | = 2000 франка |
| мексиканският посланик, 6 таблетки | = 6000 франка |
| италианският посланик, 4 таблетки | = 4000 франка |
| външният министър на Франция, 6 таблетки | = 6000 франка |
| армейският генерал, 3 таблетки | = 3000 франка |
| 46 000 франка | |
| мистър Мицуко, 20 таблетки (двойна цена) | = 40 000 франка |
| ОБЩО | 86 000 франка |