— Той е едно олизано, малко човече. Много стегнат и някак си строго облечен, като банкер или нещо такова.
— Говореше ли английски?
— Доста добре, но с онзи отвратителен германски акцент. Покани ме да седна от другата страна на бюрото. Веднага му предложих шоколадчето. Той го лапна като агънце. Не е ли странно, Осуалд, как всичките приемат шоколадчето, без да задават никакви въпроси?
— Не мисля, че е странно. Това е най-нормалната реакция. Ако едно красиво момиче ми предложи бонбон и аз ще го лапна.
— Беше доста обрасъл — продължи тя. — Имаше прошарени мустаци и гъста, заострена брадичка, която изглеждаше така, сякаш е била старателно подравнявана с ножица пред огледалото. Но непосредствено под и над устата беше гладко обръснат и космалаците му оформяха нещо като рамка около устните му. Точно те ми направиха най-силно впечатление. Поразителни, плътни устни! Не можех да се отърва от усещането, че са изкуствени гумени устни, лепнати върху истинските.
„Е, фройлайн — каза той, дъвчейки шоколадчето, — да чуем за вашия толкова спешен проблем.“
„О, доктор Фройд, искрено се надявам, че сте в състояние да ми помогнете! — извиках аз, влизайки веднага в ролята си. — Мога ли да бъда откровена с вас?“
„Точно за това сте тук. Легнете, ако обичате, на онази кушетка и просто се отпуснете.“
И така аз легнах на проклетата кушетка, Осуалд, и си мислех, че трябва да бъда благодарна за това, че поне веднъж ще се случи да съм на сравнително удобно място, когато бурята се развихри.
— Разбирам.
— После казах: „С мен се случва нещо страшно, доктор Фройд! Нещо шокиращо и ужасно!“.
„И какво е то?“ — наостри уши той. Явно обичаше да слуша за шокиращи и ужасни неща.
„Просто няма да ми повярвате, доктор Фройд, но за мен е невъзможно да прекарам повече от няколко минути в компанията на един мъж, без той да се опита да ме изнасили! Той направо се превръща в разгонено животно! Разкъсва дрехите ми! Изважда органа си… това ли е правилната дума?“
„Това е толкова правилна дума, колкото всички останали — каза той. — Продължавайте, фройлайн.“
„Той скача върху мен! — извиках аз. — Събаря ме на земята! Прави с мен каквото си иска! Всички мъже, с които се срещам, се държат по този начин с мен, доктор Фройд! Вие трябва да ми помогнете! Изнасилват ме до смърт!“
„Скъпа госпожице — каза той, — всички неща, които ми наговорихте, са често срещана фантазия в главите на някои истерични жени. Тези жени се страхуват да имат полови контакти с мъже. Всъщност, те изгарят от желание да се впускат в полови сношения, копулации и всички останали сексуални забавления, но изпитват ужас от последствията. Затова започват да си фантазират. Въобразяват си, че биват изнасилвани. Но това никога не се случва. Всъщност, повечето от тях са девственици.“
„Не, не! — извиках аз. — Грешите, доктор Фройд! Аз съвсем не съм девственица! Аз съм най-изнасилваното момиче на света!“
„Вие халюцинирате — каза той. — Никой никога не ви е изнасилвал. Приемете това и ще се почувствате мигом спокойна.“
„Как мога да приема това — извиках аз, — когато то не е истина? Истината е, че всеки мъж ме изнасилва! И вие ще направите така, ако остана още малко, ще видите!“
„Не ставайте смешна, фройлайн“ — сопна се той.
„Така ще стане, ще видите! — извиках аз. — И вие ще започнете да ме тормозите като всеки друг мъж, още преди да сме приключили с консултацията.“
При тези думи, Осуалд, старият козел завъртя очите си към тавана и каза с тънка, презрителна усмивчица: „Фантазии, фантазии. Само фантазии“.
„Какво ви кара да мислите, че вие сте толкова прав, а аз въобще не съм?“
„Нека да ви обясня още нещо — каза той, като се облегна назад в стола и кръстоса ръце на корема си. — Във вашето подсъзнание, скъпа фройлайн, вие си представяте мъжкия полов орган като картечница…“
„Той е точно това, що се отнася до мен! — извиках аз. — Смъртоносно оръжие!“
„Именно — каза той. — Ето сега вече стигнахме до нещо конкретно. И всеки път, когато някой мъж го насочи срещу вас, вие си представяте, че той ще дръпне спусъка и ще ви напълни с куршуми.“