„Не с куршуми — казах аз. — С нещо друго.“
„Затова се опитвате да избягате — продължи той. — Отблъсквате всички мъже. Криете се от тях. Седите вкъщи сама по цели нощи…“
„Не седя сама — прекъснах го аз. — Седя с прекрасния си доберман — Фрици.“
„Мъжки или женски?“ — попита рязко той.
„Мъжки.“
„По-зле, отколкото очаквах. Впускате ли се в сексуални развлечения с този доберман?“
„Не ставайте циничен, доктор Фройд. За каква ме смятате?“
„Значи бягате от мъже — каза той, — бягате от кучета, бягате от всичко, което има орган…“
„По-големи глупости не съм чувала през живота си! — извиках аз. — Не се страхувам от ничий орган! И не мисля, че мъжкия полов орган е картечница! Мисля само, че е адски досаден, това е! Писнало ми е от него! Не мога повече!“
„Обичате ли моркови, фройлайн?“ — попита той изведнъж.
„Моркови ли? — казах аз. — Боже господи. Не особено, не. Защо? Обикновено ги нарязвам на кубчета, ако изобщо ги ям.“
„А какво ще кажете за краставиците, фройлайн?“
„Краставиците ли? Много са безвкусни. Предпочитам ги на туршия.“
„Я, я — каза той, записвайки всичко това в картона ми. — Може би ще ви е интересно да разберете, фройлайн, че и моркова, и краставицата са много силни фалически символи. Те представляват мъжкия полов орган. А вие изпитвате желание или да го нарежете, или да го направите на туршия!“
В този момент, Осуалд, едва се сдържах да не избухна в смях. И като си помислиш, че хората наистина вярват в тези идиотщини…
— Той също си вярва — казах аз.
— Знам. Седеше там и си записваше абсолютно всичко на един огромен лист. После каза:
„И какво още имате да ми кажете, фройлайн?“
„Мога да ви кажа какво аз мисля, че става с мен.“
„Да, слушам ви.“
„Аз мисля, че в мен има малко динамо, което се върти и произвежда мощно сексуално електричество.“
„Много интересно — каза той, като не спираше да си записва. — Продължавайте, моля.“
„Това електричество е с толкова висок волтаж, че всеки път, когато някой мъж се приближи до мен, то прескача към него и го разцентрова.“
„Какво значи това «разцентрова»?“
„Възбужда го. Наелектризира слабините му. Направо го подлудява. И точно тогава той се нахвърля върху мен. Не ми ли вярвате, доктор Фройд?“
„Вие сте много сериозен случай — каза тоя дърт пръч. — Ще трябва да проведем доста психоаналитични сеанси, преди да станете нормална.“
През цялото това време, Осуалд, аз гледах часовника си и когато изтече осмата минута, казах:
„О, моля ви, не ме изнасилвайте, доктор Фройд. Вие трябва да сте над тези неща.“
„Не ставайте смешна, фройлайн — сопна се той. — Това пак са халюцинации.“
„Но моето електричество! — извиках аз. — То ще ви разцентрова! Сигурна съм, че ще стане така! Ще прескочи от мен към вас и ще наелектризира слабините ви! Питката ви ще се нажежи до бяло! Ще разкъсате дрехите ми! Вие ще ме изнасилите!“
„Веднага престанете с тези истерични писъци! — извика той, стана от стола зад бюрото си и се приближи до кушетката, на която лежах. — Ето! — каза той и разпери ръце. — Не ви правя нищо лошо, нали? Не се опитвам да ви изнасиля, нали?“
И точно в този момент, Осуалд, прахът го удари и оная му работа се втвърди и щръкна, все едно имаше бастун в гащите.
— Страхотно си го преценила! — казах аз.
— Не беше зле, нали? Тогава протегнах ръка и посочих панталоните му.
„Ето! — извиках аз. — Ето, и с вас стана така, мръсник такъв! Електричеството ми ви удари! Сега ще ми повярвате ли, доктор Фройд? Ще повярвате ли на всичко, което ви казах?“ Трябваше да видиш физиономията му, Осуалд. Наистина трябваше да я видиш. Прахът го удряше здраво и в очите му беше започнал да се появява онзи налудничав маниакален блясък. После взе да пляска с ръце като някаква врана. Но трябва да му се признае нещо: не ми се нахвърли веднага. Успя да се сдържи цяла минута, като през това време се опитваше да проумее какво, по дяволите, става с него. Само поглеждаше панталоните си, поглеждаше мен и мърмореше: „Това е невероятно!… Изключително!… Не мога да повярвам!… Трябва да си водя бележки!… Трябва да си записвам всеки момент! Къде ми е писалката, за бога? Къде ми е мастилото? Къде има хартия? О, по дяволите тая хартия! Много ви моля да свалите дрехите си, фройлайн! Не мога да издържам повече!“.