— Той е марксист-социалист — добавих аз. — Смята, че държавата трябва да е собственик на всичко.
— В такъв случай е още по-голям тъпак, отколкото си представях. С нетърпение очаквам да видя физиономията му, когато го цапардоса суданската мушица.
На път през Лондон купихме чепка великолепно парниково грозде „Мускат“ от „Джаксънс“ на Пикадили. Беше страшно скъпо, с много едри, бледо жълто-зеленикави зърна. Когато излязохме от града, спрях колата край пътя и извадих кутията с праха.
— Двойна доза ли да му дадем? — попитах аз.
— Тройна — отвърна Ясмин.
— Мислиш ли, че е безопасно?
— Ако това, което казваш за него е истина, ще му е необходима половината кутия.
— Е, добре тогава. Тройна да е.
Избрахме зърното, което висеше най-отдолу на чепката и го пробихме внимателно с нож. Изстисках мъничко от вътрешността и натъпках вътре три дози с върха на една карфица. После потеглихме за Ейот Сейнт Лорънс.
— Съзнаваш ли, че това ще е първия път, в който даваме на някого тройна доза? — попитах аз.
— Този факт не ме притеснява — отвърна Ясмин. — Тоя очевидно е някакъв антисексуален тип. Чудя се дали не е евнух? Гласът му тънък ли е?
— Нямам представа.
— Тия проклети писатели!
Тя се отпусна назад в седалката и прекара останалата част от пътуването в мрачно мълчание.
Къщата, известна като „Бърлогата на Шоу“ беше голяма и не особено красива купчина от тухли, разположена в средата на хубава градина. Когато спрях пред нея, часът беше четири и двайсет следобед.
— И сега какво? — попита Ясмин.
— Сега влизаш вътре, заобикаляш къщата и вървиш право надолу до дъното на градината. Там ще видиш дървена барака с наклонен покрив. Това е работният му кабинет. Най-вероятно ще е вътре в момента. Нахълтваш и започваш да му говориш обикновените глупости.
— Ами ако ме види жена му?
— Ще трябва да рискуваш. Най-вероятно е да успееш. И му кажи, че си вегетарианка. Това ще му хареса.
— Кои са имената на пиесите му?
— „Мъж и супермъж“, „Дилемата на доктора“, „Майор Барбара“, „Цезар и Клеопатра“, „Андрокъл и лъвът“ и „Пигмалион“.
— Той ще ме пита коя най-много ми харесва.
— Кажи „Пигмалион“.
— Добре, ще кажа „Пигмалион“.
— Ласкай го. Кажи му, че е не само най-великия драматург на всички времена, но и най-големия музикален критик. Не се притеснявай, той ще говори нататък.
Ясмин слезе от колата и се запъти с твърда крачка към портата на градината. Наблюдавах я, докато изчезна зад къщата и подкарах колата. Няколко метра нагоре по пътя резервирах две стаи в една малка странноприемница, на име „Каруцата и впряга“. Качих се в стаята си и приготвих всичко необходимо за скоростното превръщане на спермата на Шоу в петдесет замразени сламчици. Час по-късно се върнах пред „Бърлогата на Шоу“, за да прибера Ясмин. Не се наложи да чакам дълго, но няма да ви кажа края, преди да сте чули началото. Такива неща е най-добре да бъдат разказвани в своята последователност.
— Отидох до дъното на градината — разказа ми по-късно Ясмин на бутилка що-годе свястно „Бон“ и великолепна пържола с пудинг от бъбреци в малката странноприемница, — отидох до дъното на градината и видях дървената барака. Бързо се придвижих натам, като очаквах всеки момент да чуя гласа на мисис Шоу зад гърба си да вика: „Спри!“, но никой не ме видя. Приближих се до бараката и отворих вратата. Вътре нямаше никой. Видях плетен стол и една обикновена маса с разхвърляни по нея листа. Но от Шоу нямаше и следа. „Е, това е, казах си аз. По-добре да се изнизвам. Връщам се при Осуалд. Пълен провал.“ Затръшнах вратата.
„Кой е там?“ — извика някой зад бараката. Гласът беше мъжки, но много тънък, почти фалцетен. „О, боже, помислих си аз, тоя значи наистина е евнух.“
„Ти ли си, Шарлот?“ — попита пискливият глас.
„Какъв ефект въобще, разсъждавах аз, би могъл да има прахът от судански мухи върху един стопроцентов евнух?“
„Шарлот! — извика той. — Какво правиш?“
Иззад бараката се показа високо, кокалесто същество с огромна брада. В едната си ръка държеше голяма градинска ножица.
„Коя, ако смея да попитам, сте вие? — изписка той. — Това е частна собственост.“
„Търся обществената тоалетна“ — казах аз.
„Какво търсите тук, млада госпожице? — попита той, като насочваше ножиците си към мен като пистолет. — Вие влязохте в бараката ми. Какво сте откраднали?“