„Абсолютно нищо не съм ви откраднала — сопнах се аз. — И ако искате много да знаете, съм дошла тук, за да ви дам един малък подарък.“
„Подарък, а?“ — каза той, малко поомекнал.
Извадих чепката грозде от чантата и я повдигнах на един пръст.
„И с какво съм заслужил тази щедрост?“ — попита той. „Вие ми доставихте огромно удоволствие в театъра — казах аз, — затова си помислих, че ще е добре, ако ви дам нещо в замяна. Е, това е всичко, което мога да ви дам — откъснах най-долното зърно от чепката и го поднесох към него. — Ето, опитайте. Наистина е страшно вкусно.“
Той пристъпи към мен, взе зърното и го набута в устата си през всичките тия космалаци.
„Отлично грозде! — заяви той. — Мускат!“
После се взря в мен изпод надвисналите си вежди и каза: „Имате късмет, млада госпожице, че не работех, защото щях направо да ви изхвърля, с гроздето или без него. Случайно подрязвах розите си“.
„Извинете ме, че се натрапвам така — казах аз. — Ще ми простите ли?“
„Ще ви простя, едва когато се уверя, че мотивите ви са чисти“ — отвърна той.
„Чисти са като самата дева Мария.“
„Съмнявам се. Една жена никога не посещава един мъж, освен ако не се опитва да измъкне някаква полза за себе си. Подчертал съм това на много места в пиесите си. Жената, мадам, е хищно животно. Тя преследва мъжа.“
„Това е най-голямата глупост, която съм чувала — възразих аз. — Мъжът е този, който преследва.“
„Никога през живота си не съм преследвал жени. Винаги те са ме преследвали. И винаги съм бягал като лисугер, гонен от хрътки… Алчни същества — добави той, като изплю една семка от гроздето. — Алчни, хищни, ненаситни животни.“
„Хайде стига — казах аз. — Всеки преследва някого от време на време. Жените преследват мъжете, за да се оженят за тях и какво лошо има в това? Виж, мъжете преследват жените, само за да спят с тях. Къде да сложа това грозде?“ „Вътре ще го сложим“ — каза той и го взе от ръката ми. Обърна се и влезе в бараката. Влязох след него. Молех се деветте минути да минат бързо. Той седна на плетения си стол и заби в мен поглед изпод огромните си рунтави вежди. Бързо се настаних на единствения друг стол в бараката.
„Вие сте смела млада дама — каза той. — Обожавам смелостта.“
„А вие говорите големи глупости за жените — казах аз. — Съмнявам се, че знаете първото и най-основно нещо за тях. Влюбвал ли сте се някога страстно?“
„Типично женски въпрос. За мен има само един вид страст. Интелектът е страст. Интелектуалната дейност е най-голямата страст, която мога да изпитам.“
„А какво ще кажете за физическата страст? Няма ли шансове тя при вас?“
„Не, мадам, няма. Декарт е извлякъл много повече наслада от живота си, отколкото Казанова.“
„А какво ще кажете за Ромео и Жулиета?“
„Бебешка история. Слаба работа.“
„Да не би да искате да кажете, че вашата «Цезар и Клеопатра» е по-велика пиеса от «Ромео и Жулиета»?“
„Без съмнение.“
„Боже, не ви липсва смелост, мистър Шоу.“
„На вас също, млада госпожице.“
Той взе един лист от масата.
„Слушайте — каза той и зачете на висок глас с гадния си фалцет — в крайна сметка винаги се оказва, че тялото не представлява нищо. Мисълта е тази, която остава винаги красива и интересна. Защото мисълта — това е живота.“
„Разбира се, че в крайна сметка тялото нищо не представлява — обадих се аз. — Това е съвсем очевидно. Но на моята възраст все още не е така. На моята възраст тялото е сочен плод. Коя е пиесата?“
„Обратно в Метусела“ — отвърна той. — „А сега, ще трябва да ви помоля да ме оставите на мира. Вие сте остроумна и красива, но това не ви дава право да ми губите времето. Благодаря за гроздето.“
Погледнах часовника си. Оставаше само малко повече от минута. Трябваше да продължа да говоря.
„Е, добре, ще тръгвам тогава — казах аз, — но преди това ми се иска да ви помоля, в замяна за гроздето, да ми дадете автограф на една от прочутите ви картички.“
Той се пресегна, взе една картичка и се разписа.
„А сега да ви няма — каза той. — Загубихте достатъчно от времето ми.“
„Да, да, тръгвам си“ — повторих аз, като се суетях наоколо и се опитвах да запълня секундите. Деветте минути изтекоха. О, суданска мушице, мила суданска мушице, сладка суданска мушице, къде си? Защо ме изостави?