— И избухна ли?
— Не тогава. Държа се много достойно. Само каза: Ще ви бъда много благодарен, мадам, ако престанете да наричате кралицата на Англия „оризов пудинг“.
„Съжалявам, Ваше Величество, не го казах сериозно.“
Все още стоях по средата на стаята, защото той не ме беше поканил да седна. По дяволите етикета, казах си аз, избрах един огромен зелен диван и се проснах на него, готова за удара на суданската муха.
„Просто не мога да си обясня как може Джордж да е излязъл от релсите по този абсурден начин“ — каза кралят.
„Е, хайде сега, Ваше Величество. Много добре знаете, че той просто следва примера на баща си.“
„Бихте ли обяснили какво имате предвид, мадам?“
„Старият Едуард VII — казах аз, — този дърт мръсник, е топил кралското чушле из цялата страна.“
„Как смеете! — избухна той за първи път. — Това са долни лъжи!“
„А Лили Лангтри?“
„Крал Едуард е баща на съпругата ми — изрече той с леден глас — и няма да позволя да бъде обиждан в моя дом.“
— Какво, по дяволите, те накара да се държиш така, Ясмин? — извиках аз. — Веднъж ти се пада един наистина достоен крал и ти го обиждаш до смърт.
— Той е страхотен мъж.
— Тогава защо го направи?
— Защото дяволът беше влязъл в мен, Осуалд. Плюс това, предполагам, че съм се забавлявала.
— Ти просто не можеш да говориш такива работи на един крал.
— О, разбира се, че мога. Знаеш ли, Осуалд, открила съм, че няма никакво значение какво им говориш в началото или до каква степен ги караш да се разбеснеят, защото в крайна сметка суданската муха винаги те спасява. Накрая винаги те са тези, които изглеждат глупаво.
— Но ти каза, че всичко си оплескала.
— Нека да продължа и ще видиш какво стана. Високият крал продължаваше да крачи нагоре-надолу из стаята и да си мърмори нещо под носа, а аз продължавах да си гледам часовника. Не знам защо, но деветте минути се точеха изключително бавно. Тогава кралят каза:
„Как можахте да направите това на собствената си кралица? Как можахте да паднете до такава степен, че да съблазните милия й съпруг? Кралица Мери е най-чистата дама на земята ви.“
„Наистина ли мислите така?“ — попитах аз.
„Аз го знам — отвърна той. — Тя е чиста като пресен сняг.“
„О, чакайте малко, Ваше Величество. Не сте ли чували всичките гадни слухове?“
Като казах това, Осуалд, той подскочи и се обърна, все едно го беше ужилил скорпион.
— Господи, Ясмин, ти си се държала ужасно дръзко!
— Беше ми кеф. Исках само да се измайтапя с него.
— Страшен майтап, няма що.
„Слухове! — извика кралят. — Какви слухове?“
„Много гадни слухове“ — отвърнах аз.
„Как смеете! — изрева той. — Как смеете да идвате тук и да говорите такива неща за кралицата на Англия! Вие сте уличница и лъжкиня, мадам!“
„Може да съм уличница — отвърнах аз, — но не съм лъжкиня. Нали разбирате, Ваше Величество, в Бъкингамския дворец има един полковник, завеждащ конюшните, някакъв гренадир, много красив мъж, с огромни черни мустаци, който всяка сутрин се среща с кралицата в гимнастическия салон и й дава уроци за поддържане на фигурата.“
„И какво лошо има в това? — сопна се кралят. — Какво лошо има в упражненията за поддържане на фигурата? Аз също ги правя.“
Погледнах часовника си. Деветата минута вече наближаваше. Всеки момент този висок, горд крал щеше да се превърне в буйстващ развратник.
„Ваше Величество — продължих аз, — колко пъти сме надничали с Джордж през прозорците на салона и сме виждали…“
В този момент млъкнах. Просто гласът ми секна. Не можех дума да пророня.
— Какво беше станало, дявол да го вземе?
— Помислих си, че съм получила сърдечен удар. Започнах да се задъхвам. Не можех да дишам нормално и някакво гъделичкащо усещане пълзеше бавно по цялото ми тяло. Наистина си помислих, честно ти казвам, наистина си помислих, че ще взема да хвърля топа.
— Защо? Какво ти беше станало, за бога?
— И кралят това ме попита. Той наистина е почтен човек, Осуалд. Само преди една минута бях бълвала ужасни обиди по адрес на роднините му в Англия и ето че сега той се интересуваше за здравословното ми състояние.
„Желаете ли да повикам лекар?“ — каза той.
Дори не можех да му отговоря. Само седях и гъргорех. И изведнъж това ужасно гъделичкащо усещане ме удари с нова сила в петите и започна бързо да се разлива нагоре по краката ми. Парализирам се, помислих си аз. Не мога да говоря. Не мога да се движа. Едва смогвам и да мисля. Всеки момент ще умра. И тогава изведнъж праас! Удари ме!