— Какво те удари?
— Суданската муха, разбира се.
— Чакай, чакай малко…
— Бях лапнала не това, което трябва, Осуалд! Бях объркала бонбончетата! Бях му дала чистото, а аз бях лапнала това с праха!
— Боже господи, Ясмин!
— Знам. Но бързо се досетих какво е станало и си помислих, че ще е най-добре да се омитам от замъка, преди да съм се направила на още по-голяма маймуна, отколкото вече бях успяла да се направя.
— И омете ли се?
— Ами това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За първи път в живота си разбирах какво е да те удари суданската муха.
— Силно усещане е.
— Ужасно. Направо ти смразява мозъка. Не можеш да мислиш като нормален човек. Всичко, което усещаш, е това пулсиращо сексуално желание, което се разлива по цялото ти тяло. Можеш да мислиш само за секс, за нищо друго. Аз поне само за това можех да мисля, Осуалд, и се страхувам… страхувам се, че не бях в състояние да се въздържа… нали разбираш, просто не можех да се спра и затова… затова скочих от дивана и се впуснах към панталоните на краля…
— О, боже!
— Има и още — каза Ясмин, като отново отпи от брендито си.
— Не ми го казвай. Няма да го понеса.
— Добре, няма.
— Не, не. Кажи ми!
— Бях направо като побъркана. Хвърлих се върху него и го съборих на дивана. Но той е атлетичен тип, този крал. Беше бърз като изстрел. Успя да се изправи на секундата. После изтича и се барикадира зад бюрото си. Но аз се качих отгоре. И през цялото време той крещеше:
„Престанете веднага! Какво ви става! Махайте се оттук!“
После наистина започна да крещи, да крещи високо имам предвид:
„Помощ! Махнете тази жена оттук!“
И тогава, скъпи ми Осуалд, вратата се отвори и на прага се появи самата кралица на Норвегия, кралица Мод, в цялото си величие. Тя влезе плавно в стаята с ръкоделие в ръка.
— Нямало е начин. При тези крясъци.
— Знам.
— Ти къде беше, когато тя се появи?
— На бюрото „Чипъндейл“ на краля. Скачах отгоре и се опитвах да докопам някои части на тялото му. Разни столове хвърчаха наоколо, когато тази мъничка и доста красива жена се появи в стаята…
— Тя какво каза?
— Каза само: „Какво правиш, Хоокон?“.
„Изкарай я навън!“ — изпищя кралят.
„Искам го! — извиках аз. — Искам го и ще го имам!“
„Хоокон! — каза кралицата. — Престани веднага!“
„Не аз, а тя трябва да престане!“ — изкрещя той, тичайки като бесен из стаята, за да се спаси от мен. Но аз го бях сгащила в един ъгъл и точно се готвех да скоча отгоре му и да го задуша, когато двама стражари ме хванаха за ръцете изотзад. Бяха войници — две великолепни норвежки момчета.
„Изнесете я оттук“ — задъхваше се кралят.
„Къде да я сложим, сър?“
„Просто я махнете оттук! Изхвърлете я на улицата!“
И така, младите войничета ме хванаха за ръцете и краката и ме изнесоха от двореца. Всичко, което си спомням, е, че през цялото време им говорех ужасни мръсотии и се кълчех в какви ли не секс пози, а те си умираха от смях…
— И те изхвърлиха, така ли?
— На улицата. Пред портите на двореца.
— Имала си късмет, че не се е случило при краля на България или на някакво друго такова място. Направо щяха да те хвърлят в тъмница.
— Знам.
— Значи те изхвърлиха на улицата пред портите на двореца.
— Да. Бях зашеметена. Седнах на една пейка под някакви дървета и се опитах да си събера акъла. Имах едно голямо предимство, Осуалд, пред всичките си жертви. Аз знаех какво ми става. Аз знаех, че това е от суданската муха. Сигурно е наистина ужасно да се чувстваш така и да не знаеш какво ти е. Мисля, че това би ме изплашило до смърт. Но аз знаех, затова можех да се боря с него. Спомням си, че седях там и си казвах: „Това, от което имаш нужда, Ясмин, това, от което имаш нужда, моето момиче, за да се оправиш, е няколко хубави, силни убождания по задника с иглата за шапка“. Тази мисъл ме накара да се разхиля. Но след като го направих, ужасното, влудяващо сексуално усещане започна бавно, много бавно да се разсейва. Успях да стана, да тръгна надолу по улицата и ето ме тук. Съжалявам, че оплесках всичко, Осуалд, наистина съжалявам. За първи път ми се случва.