— Ще бъда там.
— Весела ваканция.
— И на теб, Осуалд.
Целунах я за довиждане, качих се на колата си и подкарах към Лондон. Отидох направо в къщата си на Кенсингтън Скуеър. Чувствах се много добре. Големият план вървеше към осъществяване. Направо се виждах как седя след пет години с някоя глупава богата жена и как тя ми казва:
— Аз много харесвам Реноар, мосю Корнелиус. Просто обожавам неговите картини. Той колко струва?
— Реноар е седемдесет и пет хиляди, мадам.
— А колко е един крал?
— Зависи от краля.
— Ами ето този тук — тъмноокия красавец от Испания — Алфонсо.
— Крал Алфонсо е четирийсет хиляди долара, мадам.
— По-евтин от Реноар?
— Реноар е велик човек, мадам. Спермата му е изключително ценна.
— А какво ще стане, ако нищо не се получи, мистър Корнелиус? Искам да кажа, ако не забременея.
— Нищо няма да платите.
— А кой ще извършва осеменяването?
— Един старши гинеколог, мадам. Всичко ще бъде прецизно изчислено.
— И съпругът ми никога няма да узнае?
— Как би могъл? Той ще си мисли, че сам го е направил.
— Да, сигурно така ще си мисли, нали — ухилва се тя.
— Няма начин, мадам.
— Би било много вълнуващо да имам дете от краля на Испания, нали?
— Помислили ли сте за България, мадам? България е на сметка — само двайсет хиляди.
— Не бих имала българско копеле, мистър Корнелиус, дори и да е от кралско потекло.
— Напълно ви разбирам, мадам.
— Другият, за когото си мислех, разбира се, е мистър Пучини. „La Boheme“ е най-любимата ми опера. Каква е цената на мистър Пучини?
— Джакомо Пучини е шейсет и седем хиляди и петстотин, мадам. Силно ви го препоръчвам. Дете от него почти със сигурност ще бъде музикален гений.
— Аз самата малко свиря на пиано.
— Това ще увеличи шансовете на бебето стократно.
— Нали? И аз така мисля.
— Ще ви кажа нещо поверително, мадам. Преди три години една дама в Далас, щата Тексас роди момченце от Пучини и детето вече е композирало първата си опера.
— Ами?!
— Вълнуващо, не мислите ли?
Страшно щях да се забавлявам, веднъж да започнат продажбите. Но в този момент имах пред себе си цял месец, в който нямаше да правя друго, освен да се забавлявам. Реших да остана в Лондон. Щях да си прекарам наистина царски. По-голямата част от зимата ми беше минала в преследване на разни крале из Европа и сега беше дошъл момента за малко сериозен разврат.
И какъв разврат му ударих… Страхотен купон. През по-голямата част от времето си прекарах лудо (виж том III). Но един ден, в началото на четвъртата и последна седмица от ваканцията ми, когато вече наистина се бях развихрил и работех по мадамите на Лондон така здраво, че тракането на кокалите им се чуваше по целия „Мейфеър“, се случи нещо направо ужасяващо, което сложи внезапен край на усилените ми дейности. Инцидентът беше просто смразяващ. Демоничен. Дори само мисълта за него и то след толкова много години, ме кара да се сгърчвам от остра физическа болка. Все пак, мисля, че трябва да разкажа този мрачен епизод, с надеждата да спася някой колега спортсмен от подобна катастрофа.
Аз обикновено избягвам да седя от другата страна на ваната, с гръб към крановете. Както и повечето хора, между другото. Но в онзи злокобен следобед, отсрещния удобен, полегат край на ваната беше зает от една малка, сочна палавница, която притежаваше хиперактивни сексуални наклонности. Точно затова беше там. Фактът, че беше английска дукеса също не е съвсем незначителен в случая. Ако бях няколко години по-възрастен, щях да знам какво да очаквам от жена с висок ранг и щях да бъда много по-внимателен. Повечето от тези жени са придобили титлите си, впримчвайки някой нещастен лорд или дук, а за да успееш в тази игра, се изискват особени способности да мамиш и подвеждаш. За да станеш дукеса, трябва да си първокласна манипулаторка на мъже. Много такива са минали през ръцете ми навремето и трябва да ви кажа, че всичките са еднакви. Маркизите и графините не са чак толкова демонични, но следват дукесите по петите. Играйте си с тях при всички положения. Наистина е вълнуващо преживяване. Но, за бога, внимавайте много, докато го правите. Никога не знаете, наистина никога не можете да предвидите, кога ще се обърнат и ще ухапят ръката, която ги гали. Внимавайте, повтарям още веднъж, внимавайте с жените с големи титли.