— Не, не. Ти си пий, нямам нищо против. Аз просто не обичам да пия.
И аз почнах да си пия с пълна скорост. На петото питие придобих по-нормален вид, което означаваше, че украсявах разказите единствено с полуистини, вместо да си ги измислям напълно.
Оказа се, че е студент по право в трети курс в „Сетън Хол“. Родителите му имаха магазин за обувки в Секосъс в Ню Джърси.
— О, колко обичам обувки! — бяха думите, които се изтръгнаха от душата ми.
Той беше наистина добро момче с чаровен характер и нямах представа защо се занимава с мен. Много обичаше родителите си и говореше за майка си така, както би трябвало правят повече мъже. Беше трогателно и се надявах, че след като се оженим, ще изпитва същото уважение и към мен.
Мисълта да не спя с него веднага ми мина през ума, защото исках да спечеля уважението му, но нямаше начин да успея да се въздържа. Беше прекалено хубав и сладък. Знаех, че ако почна да излизам с него, вероятно накрая така или иначе щеше да ме намрази.
— Искаш ли да пропуснем филма? — попитах го аз.
— Разбира се, ако ти искаш — отговори той.
— Родителите ми са извън града. Можем да отидем вкъщи и да си поприказваме.
— Можем — отговори той.
Джером караше след мен по пътя за вкъщи и паркира на улицата. Като повечето хора, които ми идват за пръв път на гости, той ме попита защо в двора има толкова много коли и му обясних, че баща ми страда от този лош навик по отношение на колите и не може да продаде нито една от бричките, паркирани на двора. Казах му, че стига да иска, бих могла да му уредя да вземе много евтино един буик комби модел 1985 без двигател.
— Значи никоя от тези коли не е в движение?
— Една-две са в движение — казах аз — Но все едно, кой би искал да движи нанякъде с такава кола?
Лицето му придоби същото намръщено изражение, с което съседът ни всеки път се обажда в полицията, за да се оплаче, че баща ми държи в двора прекалено много коли.
— Боже! — възкликна Джером.
Влязохме и отидохме право в хола. Пуснах телевизора и си налях една водка „Грей Гус“ с портокалов сок. Той, разбира се, не искаше нищо алкохолно, затова му дадох кола.
Имах чувството, че сме на детски рожден ден. Как щеше да се опита да ме награби, без да е пил алкохол? Аз бих могла лесно да го награбя, но не бях сигурна дали ме харесва толкова много, колкото аз харесвах тялото му.
Беше само девет часът, затова включихме телевизора и почнахме да гледаме „Най-смешните домашни видеоклипове“. Изкушавах се да пусна порното, което бях откраднала от брат си, но не исках Джером да си помисли, че съм напълно покварена. Брат ми учеше в колеж за готвачи и беше оставил вкъщи над петдесет порнофилми, които се мъчеше да крие в шкафа за чаршафи. От време на време се обаждаше по телефона и молеше майка ми да му прати някое видео. Кутиите им се бяха изгубили и човек можеше да разбере, че са порно, само по заглавията. Веднъж майка ми ме попита дали съм гледала „Кристен оправя Кентъки“ и й казах: „Да, това е разказ за едно момиче, което се разкъсва между двама мъже. В буквалния смисъл“. Майка ми отговори: „Брат ти сигурно наистина обича този филм, щом иска да му го изпратя“.
Двамата с Джером започнахме да се местим все по-близо един към друг. Той потъркваше крака ми, а аз положих глава в скута му и го погледнах.
— Ти си божествен — казах му аз. Той се засмя и ме целуна. Най-после почнахме да се натискаме. Той имаше най-меките устни на света и ухаеше на „Дракар“. Луда съм по „Дракар“. Обвих врата му с ръце и се притиснах към огромната му физика на футболист. Където и да го докоснех, усещах нов мускул. Пъхнах ръцете си под ризата му и намерих най-твърдите шест плочки, които съм срещала. Това момче беше в невероятна форма и кожата му беше тооолкова мека.
Бях толкова възбудена, че едва се контролирах. Но се налагаше да запазя спокойствие и да не забравям да си гълтам корема. Исках да си мисли, че физически съм му равностойна, затова заех позата, в която тялото ми изглежда най-добре — хоризонтално.
Той се намести върху мен и направи няколко движения „на сухо“, при което усетих нещо, което не можеше да бъде друго, освен трети крак. Поразмърдах се под него, за да се уверя, че е така.
— Това пенисът ти ли е? — ахнах аз.
Той се захили и продължи да ме целува.
— Сериозно — казах аз. — Това пенисът ти ли е?
Той спря да ме целува, вдигна глава и ме погледна строго.
— Да, това е пенисът ми.
— Е, явява се голям проблем — казах аз. Той продължи да ме гледа безмълвно.