— Дявол да го вземе, Челси. Какво си направила този път?
Отношенията с баща ми бяха доста обтегнати още от времето, когато бях петнайсетгодишна и се обадих в полицията, за да съобщя за случай на тормозене. — Той никога не ме беше тормозил, но исках през уикенда да вдигна купон и се мъчех да го разкарам от къщи. Отдавна не ми беше удрял шамар — коронния му номер — но все пак бях нервна. Само преди няколко месеца беше изпаднал в нещо, което мога да опиша единствено като пристъп на гняв, достоен за Кинг Конг, и беше съборил на земята всички саксии в задния двор, заедно с цветята, растенията и пръстта. Избликът беше предизвикан от това, че майка ми беше скрила дистанционното за телевизора, а той беше прекалено мързелив, за да стане и да го включи на ръка.
Отдалечих се от него, колкото можех по-бързо, и хукнах към стаята си.
— Ти си голяма работа, Челси, да знаеш. Голяма работа. Няма да е зле да се обадя в полицията и да съобщя номера на колата, с която избяга. Сигурен съм, че я е откраднал — изкрещя баща ми и тръгна след мен.
— Не, татко — казах аз зад заключената врата. — Не я е откраднал, расист такъв. Негова е.
— Дявол да го вземе, Челси, отвори проклетата врата, докато не съм я разбил. Кое момиче постоянно излиза с непознати мъже? Ти изобщо познаваш ли това момче?
— Разбира се, че го познавам — отговорих зад вратата. — Запознахме се в интернет.
— О, господи. Знаеш ли какво, Челси, трябва да ти кажа нещо. Ако искаш хората да се отнасят към теб с уважение, не трябва да се раздаваш по този начин.
Какво? Баща ми намекваше, че трябва да почна да взимам пари?
Чудех се дали да му разкажа, че Джером имаше много голям пенис и не сме правили секс, но не знаех дали думата „пенис“ е разрешена. Знаех, че „мръсница“ е разрешена дума, защото току-що ме нарече така. Обърнах се назад, видях, че прозорецът е отворен и после лицето на баща ми се появи на него.
— Аааа! — изкрещях аз.
— Слушай какво ще ти кажа, малка глупачко! — Главата на баща ми е с размерите на плажна топка и не можеше да мине през прозореца дори с обувалка, но това не му попречи да продължи да опитва. — На нас с майка ти ни омръзнаха твоите истории. Ходиш с непознати мъже, преструваш се, че учиш, не работиш. Така ли искаш да прекараш живота си?
Докато баща ми сипеше обиди, си помислих дали да не запратя по главата му един стъклен глобус със снежинки. За съжаление нямах такъв.
— Приготви си багажа. Тръгваме за вилата и трябва да караш след мен, в случай че хондичката се развали.
После той слезе и се прибра в къщата.
След около два часа и половина път баща ми спука гума. Спрях зад него и наблюдавах как се мъчи да я смени.
След малко до нас спря тойота рънър и от нея излезе един черен мъж. Аз също излязох от колата си. Двамата се срещнахме пред колата на баща ми и непознатият каза:
— Трябва ли ви помощ да смените гумата, сър?
Баща ми погледна към него и каза:
— Да, много мило. Не знам какво стана. Трябва да сложа резервната, за да дам тази на ремонт.
Гумата би трябвало да бъде хвърлена на боклука, вместо да се дава на ремонт, но това беше поредният случай, в който баща ми страдаше от илюзии относно състоянието на колите си. Когато забеляза, че оглеждам черния младеж, който не изглеждаше никак зле, той каза:
— Челси, прибирай се в колата и си вдигни гащите.
Черният младеж ни изгледа с объркано изражение на лицето и после се наведе да развие болтовете.
След като пристигнахме на вилата, баща ми разказа на майка ми цялата история.
— Двамата с Уайтфут закусвахме на масата и кой мислиш излиза от стаята си, сякаш всичко е разцъфнало в рози? Челси, ето кой. И преди да разбера какво става, чувам как шварцерът скача от прозореца й и открадва една кола.
— Татко, млъквай. Знаеш, че не е откраднал колата, беше негова — казвам аз. Повторното описание на събитията ме отегчаваше.
Майка ми дойде и седна при мен.
— Мелвин, моля те остави я на мира — каза тя.
— А, хубава работа. Майчето обича Челси, а татко е лош. За всичко аз съм виновен. Разбирам, ясно е какво става сега. Нека всичко падне върху татко. Аз съм най-лошият баща на света!
Исках целия този разговор вече да е свършил. Но най-много от всичко исках баща ми да престане да нарича сам себе си „татко“. От тази дума ми ставаше лошо. Брат ми Грег влезе, докато се разиграваше цялата тази история, и се поздравихме с пляскане на ръце.