Седнах на черното канапе от изкуствена кожа и си подредих до мен храната. Той пусна някакъв джаз — Лу Ролс — и отиде в банята, където се забави няколко минути повече, отколкото е нужно. Може би си слагаше диафрагмата. В този момент вече наистина се чудех дали да не си тръгна, но сандвичът и чипсът ми бяха много вкусни. Освен това се мъчех да определя кой е по-големият тъпанар — този човек или аз, задето съм в неговия апартамент.
Минаха още няколко минути и после чух, че някой си свирка с уста. Допуснах, че е той, защото моята беше пълна. После вратата на тоалетната се отвори и се появи той.
Виждала съм мъжете да правят откачени неща във филмите, но не и в истинския живот. Беше чисто гол, като се изключат черната кожена каска и черен кожен кобур. На глезените си носеше окови, но не бяха свързани една към друга. В ръката си държеше фенерче.
Нямах представа какво означава всичко това. След като го гледах в продължение на трийсет секунди с пълна уста, успях да попитам:
— За какво служи фенерчето?
Усмивката на лицето му ме накара да се замисля дали не е сериен убиец.
Той започна да си играе с пениса си. Беше време да оставя сандвича.
— Моля те, удари ме — каза той с голяма грозна усмивка.
Не исках да изглеждам изплашена, затова се съгласих.
— Много обичам да удрям мъже — казах му аз. Не можех да разбера дали е откачен или само глупав. Реших, че не отговаря на профила на сериен убиец — беше прекалено общителен.
Нямаше да спя с този идиот. Никой не би трябвало да спи с такъв човек.
Той се приближи към канапето и седна до мен от страната, където нямаше храна.
— Обичам целувки — прошепна той и се наведе към мен.
Отблъснах го с ръка. Би трябвало да го отблъсна със сандвича. Мъчех се да си спомня дали в колата имам фотоапарат. Ако му направех снимки, щях да се забавлявам с години, но това означаваше да остана още известно време с него.
— Чакай — казах му аз с най-прелъстителния си глас. — В колата имам нещо, от което според мен ще полудееш от кеф.
Той се развълнува.
— Какво е? — попита той.
— О, нещо, което наистина ще ти хареса.
— Откъде знаеш, че аз го нямам? — изгука той.
— О, повярвай ми, точно това нямаш.
— Добре, секси, хайде отиди и го донеси на татко.
Ставаше все по-хубаво. Зарадвах се, че говори за себе си като за мой татко. Татко ми наистина много би се зарадвал от това.
Събрах си багажа, включително остатъка от сандвича и плика с доритос. Той ме попита защо си взимам храната, а аз отговорих, че това е част от изненадата.
Малко преди да стана от канапето, се обърнах и му залепих един шамар. Не можех да пропусна възможността да ударя този човек. Ноздрите му се разшириха и той се усмихна толкова широко, че се изплаших да не му се разцепи главата. Ударих му още един шамар за довиждане.
Започнах да се измъквам назад към вратата, без да го изпускам от поглед, излязох и отидох до колата си. Качих се, запалих двигателя и се обърнах точно навреме, за да го видя застанал чисто гол на вратата, в пълна екипировка, с поклащащ се пенис.
Отворих прозореца и му махнах с ръка за довиждане. Той също ми махна, но после спря и придоби озадачен вид.
Ако вярвах в теорията за „падане до дъното“, бих си казала, че в момента съм именно там. Но работата е там, че не вярвам. Дъното е за страхливци, аз съм падала до дъното десетки пъти. Я стига — веднъж се събудих в леглото с козел. Човек не бива да се предава!
Тръгнах с този човек единствено за да отмъстя на гаджето си и в крайна сметка останах разочарована от себе си. Този мъж съвсем ясно не беше нито за мен, нито за което и да е друго човешко същество. И понякога да се потопиш в бурята от емоции, вместо да се мъчиш да ги заглушиш, ти помага да се освободиш по-бързо от болката. Дори да преживяваш трудни времена и ужасно да те боли сърцето, важното е да насочиш гнева си не към друг човек, а към вибратора.
Следата
Бяхме с Лидия в едно барче, наречено „Елдорадо“, в Брентуд. Сред нещата, заради които толкова много харесвам Лидия, е, че е толкова лесна. От момента, в който допре чаша евтино шардоне до инжектираните си с колаген устни, остават само минути преди да легне по гръб. Двете сме страхотен отбор.
Това е и момичето, което веднъж поиска да си говорим и сподели, че се е записала в един клуб, който се казваше „Анонимни сексманиаци“, а щом започнах да се смея, ми каза: