Нормално бих очаквала майка ми да почука на вратата на мазето и да ни обясни как да отървем боя, но сега кой знае в каква възбуда беше изпаднала след голите спортове горе в спалнята.
— Чувала съм, че мъжете заспиват, след като правят секс — каза неуверено Слоун.
— Татко не ми се видя изморен, докато ме гонеше с колана — отговорих й аз.
— Не знам как ще дочакам мама да дойде да ни вземе. Много съм гладна.
Покатерих се на сушилнята и седнах отгоре.
— Мама носеше касинка на медицинска сестра.
— Какво? — Слоун придоби разтревожен вид.
— Като влязох, тя беше гола, а татко я гонеше по леглото. Видях му пениса.
— Леле…
— Леле? Какво леле? Ти си извратенякът, който ме накара да го направя!
— Не знаех, че наистина ще го направиш — каза тя.
— Знаеше, че ще го направя!
Това беше типично за Слоун. Тя винаги се измъкваше от ситуацията, ако настъпеха някакви неприятности. Братята и сестрите ми знаеха, че лесно могат да ме накарат да направя всичко, главно защото исках да ме обичат, но при Слоун работата беше друга. Не бях сигурна дали аз я обичам.
— Толкова си двулика — казах й аз. — Мразя те.
— Казва се двулична, глупачко, и освен това не съм — отговори тя.
— О, така ли, ами онзи път със сестрите Файнстайн? — припомних й аз. Преди година, когато бях в детската градина, а тя беше в пети клас, сутрин тръгвахме заедно за училище. Един ден двете други сестри отиваха на училище и ги следваше техният ирландски вълк, който беше висок метър и половина. Те казваха на кучето да се прибира вкъщи, но то не ги слушаше. Слоун се изплаши, защото кучето беше грамадно и непрекъснато ръмжеше срещу нас. Момичетата се подиграваха на сестра ми, че се плаши от кучето, но в интерес на истината, кучето си беше страшно. Беше огромно, зло и имаше вид като че ли е излязло от резерват за диви животни. На задния крак имаше голяма отворена рана и изглеждаше така сякаш бавно се разпадаше.
— Престанете да се подигравате на сестра ми, глупачки такива — изкрещях аз. — Кучето ви е грозно и трябва да го дадете в приют за бездомни кучета.
— Млъкни — каза Слоун през зъби.
— Млъкни.
— О, виж ти, на Слоун й трябва петгодишната й сестра, за да я защити — изсмя се едно от момичетата.
— Не, не й трябва — извиках аз, а после се обърнах към Слоун за някаква подкрепа — само за да видя как тича с всички сили по посока на училището.
Години по-късно в часовете по история научих думата „предател“. Ако разполагах с този вид муниции навремето, нещата щяха да завършат по друг начин.
— Изпуснах апарата в стаята на мама — казах й аз.
— О, прекрасно! — Тя сложи ръце на кръста си. — В него има снимки от партито при Марша. Всички си свалихме пижамите и си правихме снимки, докато играехме на въпроси и отговори.
— Защо? — попитах аз.
— Защото. Така ни се искаше.
— Ще кажа на мама и татко — заплаших я аз.
— Много важно — отговори тя. — Бяхме само момичета.
— Лесбийка! — изкрещях аз.
Знаех какво е лесбийка, защото жената на най-добрия приятел на баща ми от училище го беше напуснала заради друга жена и баща ми винаги я наричаше „лесбийката“.
— Не съм лесбийка. Млъквай!
— Да, такава си, знам го.
— Ако някой е лесбийка, това си ти — каза тя.
Това ми затвори устата.
— Най-добре ще е да се качим горе и да сложим край на цялата работа — добави Слоун. — Поне ще можем да хапнем нещо. Искам сандвич.
— Как може да мислиш за ядене в такъв момент? — попитах я аз. Според теб дали войниците в Битката при Гетисбърг са имали време за фъстъчено масло и конфитюр?
Тя смени тактиката, като ми припомни, че е четвъртък вечер и ако останем в мазето, ще изпуснем „Шоуто на Козби“ . Това беше достатъчно да накара всяко нормално седемгодишно момиче да обезумее.
Дори така бях готова да остана в мазето толкова, колкото беше нужно баща ми да забрави за случилото се. Бях видяла пениса му и едва ли скоро бих могла да го погледна пак в очите.
Мислех си да избягам през някой прозорец на мазето, но после щях да остана навън, а беше студено. Зимата не е подходящ сезон за бягство от къщи, особено без чанта с дрехи и храна.
Чудех се дали наистина и майка ми ми е много сърдита. Казах на сестра ми, че ще са ми нужни повече пари от петте долара, за които се бяхме споразумели първоначално.