Може би да си имаш истинско гадже не е най-лошото нещо, което може да ти се случи.
На светло
Бях в сайта на Дискавъри Ченъл и се мъчех да намеря маймуна, когато мобилният ми телефон звънна. Обаждаше се Нейтан, за да пита дали ще го придружа на срещата на съучениците му от гимназията.
Кой знае защо Нейтан се счита за прикрит хомосексуалист, въпреки че всеки, който е останал до късно вечерта в апартамента му, знае истината. Не е нужно да си пълен отличник, за да се сетиш, че когато те изрита от апартамента си в един сутринта, а на излизане се разминеш с висок мускулест латиноамериканец, Нейтан си е поръчал нещо за вкъщи от „Доставка на пениси по домовете“.
Всички съученици на Нейтан от гимназията и колежа, както и родителите му, все още бяха на тъмно относно хомосексуалността му. Родителите му нямаха представа, че когато го бяха изпратили на детски психиатър на петнайсетгодишна възраст, той се беше впуснал в любовна връзка с психоаналитика, която беше продължила повече от десет години. „Любовна“ не е думата, с която бих си послужила, за да опиша как психиатърът ви прави свирка, но Нейтан настояваше, че връзката е била взаимна и двамата са изпитвали силни чувства един към друг. Това очевидно беше отмъщението на евреите, задето не им е бил предоставен достъп до католическата църква и нейните педофили. Тъй като сме много изобретателни хора, ние сме създали своя собствена система за малтретиране на деца, а после сме добавили още един пласт, така че и да плащаме на нападателя си.
След като получих тази информация от Нейтан, бях изключително разочарована, че никой от моите психотерапевти никога не се беше опитал да ми приложи кунилингус. Нейтан ми призна за тази връзка едва след като бяхме приятели вече от много години и когато го направи, беше главно, за да ме убеди да го придружа на ваканция със семейството му и да се преструвам, че съм му гадже.
— Психиатърът там ли ще бъде? — попитах аз.
— Не.
— Тогава защо да идвам?
— Защото родителите ми искат да те видят. Говоря им за теб през цялото време, за да си мислят, че скоро ще се оженя.
— Но ти няма да се ожениш. Със сигурност не за мен — казах му аз. Всъщност няколко пъти бяхме обсъждали дали да не се оженим, главно защото се разбирахме толкова добре, но след дълъг и задълбочен размисъл осъзнах, че не е в мой интерес да прахосвам първия си брак с гей.
Но Нейтан ме убеди да отида с него и след този случай го придружих на още много семейни ваканции. Ходихме в Телюрайд в Колорадо, прекарахме десет дни на Фиджи и два-три уикенда в семейната къща в Биг Беър. Измамата се оказа много успешна и в замяна трупах много километри като самолетен пасажер. Семейството му беше забавно и харесвах майка му — еврейка, която обичаше да раздава заповеди и искаше да знае всичко за мен, от любимата ми сексуална поза до асцендента ми. Тя сядаше до мен, играеше си с косата ми, сякаш бяха Златокоска, и непрекъснато повтаряше как не може да повярва, че и аз съм еврейка. Моята майка е пълна противоположност на типичната еврейска майка; държи се много любезно и си дремва по-често от котка. Поради това винаги копнеех за някой, който наистина ще успее да ме вбеси.
По принцип бих казала „да“ за срещата на съучениците от гимназията, но все още му се сърдех за сватбата на сестра ми. Благодарение на катастрофалната визита на Нейтан в лятната къща на родителите ми, ми беше забранено да водя, когото и да било на семейните сбирки.
Затова когато Нейтан ме помоли да го придружа на събирането с бившите му съученици, което всъщност не беше точно такъв тип събиране, а по-скоро летен коктейл за всички, които бяха завършили същото училище, аз отказах.
— Хайде, моооля те, ще е толкова забавно. Ще бъде в клуба „Бел Еър Бей“ ще има безплатен бар и секси мъже. — Това бяха валидни аргументи, но аз не се предавах. Сериозно обмислях дали да не го отрежа завинаги.
— Не съм сигурна дали изобщо искам да се виждаме повече — казах му аз.
— Недей да говориш така! — изсъска той. — Не беше толкова лошо, напълно преувеличаваш нещата. Дори получих благодарствена картичка от сестра ти. Тя ме обожава.
Не бях сигурна дали да му повярвам, но за сестра ми беше толкова типично да не ми помогне да докажа правотата си.