— Благодарствена картичка? — попитах аз да ти благодари за какво? Че й съсипа сватбата? Откъде изобщо ти е намерила адреса?
— Вероятно е бил на шишенцето „Валиум“, което й дадох — отговори той. — Беше пълна развалина, преди да почне церемонията. Дадох й само половинка, защото преди никога не беше вземала „Валиум“, но след церемонията поиска още, затова й оставих цялото шишенце.
Сега бях бясна. Как можах да пропусна възможността да се надрусам със сестра си, която беше по-невинна от квакер? Разкъсвах се между яда си към Нейтан и гордостта от сестра си за това, че най-после беше разпуснала сфинктера си. Същото това момиче, когато бях десетгодишна, ме будеше, щом се прибереше вкъщи от купон и ми шепнеше: „Челси, събуди се. На купона имаше марихуана и аз изобщо не пуших“.
Обикновено се обръщах, мъчех се да отворя очи и питах: „защо не?“
— Нейтан, поведението ти е абсурдно. Ти не уважаваш никого. Колко пъти съм идвала в къщата на родителите или на ваканция с теб и не само съм се държала прилично, но дори съм цитирала стихове от Тората?
— Ами ако ти платя? — попита той.
Винаги съм си мечтала да бъда професионална компаньонка, но никога не съм си мислила, че в тази работа има истински пари.
— Колко? — попитах го аз.
— Двеста долара — предложи ми той.
Изсмях се и после се престорих, че съм се задавила.
— Какво си въобразяваш, хомо! — казах аз. Това не са достатъчно пари, за да се преструвам, че пак си ми симпатичен!
— Моля те, моля те, ела с мен, ще е забавно, и двамата може да се запознаем с някой.
Правили сме това нещо и преди, в многобройни случаи. Почвам да свалям някой мъж, когото Нейтан харесва, и ако той не прояви интерес към мен, в играта се впуска Нейтан. По този начин никой не можеше да открие, че Нейтан е изявен хомосексуалист, освен ако не преспеше с него, в който случай мъжът определено научаваше това. Проблемът при този подход беше, че Нейтан много си падаше по едри мъже тип дървосекач, за предпочитане с големи пикапи, така че ако мъжът, когото нападнех, не беше гей, накрая обикновено започваше преследване и се налагаше бързо да се измъквам от задния изход на някой долнопробен бар.
— Няма да ти свалям мъже — казах аз. Не и за двеста долара.
— Тези хора са мои съученици, не са тъпи, обещааавам ти — каза той.
— Да, но ти си тъп и ще бъдеш там — припомних му аз.
— Ще ти купя рокля, откъдето поискаш. Купи си я сама и ще ти дам парите — не повече от двеста и петдесет долара.
— Това звучи приемливо — казах с най-добрия си адвокатски глас.
Накрая похарчих за роклята по-малко от отпуснатите от моя гей сводник двеста и петдесет долара, защото в „Барни“ имаше разпродажба със 75 процента намаление, и си купих и шал за глава в случай, че стане ветровито. Шалът всъщност беше предназначен да се носи на врата, но бях виждала Джей До да си слага такъв шал на главата и да го връзва отзад, при което копринената й коса се спускаше назад на два вълшебни водопада. Цветът на роклята беше секси розов, което може да се нарече по-точно „лятна курва“, а шалът беше кремав с кръгчета, оцветени в цитрусово, лавандула, както и лятна курва. До този момент никога не бях носила шал на главата си на публично място и очаквах това с нетърпение, за да спечеля най-после уважението, което заслужавах.
Нейтан ме взе от апартамента ми с лимузина. Той правеше това, когато искаше да впечатли другите. Твърдеше, че проявява отговорност, защото ще пием, но тъй като знаех, че го бяха осъждали в три отделни случая за шофиране под влиянието на алкохол, знаех, че не е така.
— Я виж колко си хубава! — изквича той, докато отивах към колата. — Три думи: красива!
— Благодаря — отговорих аз с невъзмутимия вид на аристократка. Нямаше да му се дам толкова лесно; налагаше се да положи усилия, за да му простя.
Клуб „Бел Еър Бей“ се намира на север от Малибу и гледа към Тихия океан. През цялото пътуване, когато не подавах глава през отворения прозорец, за да пробвам шала си на силен вятър, напомнях на Нейтан какъв късмет е да има приятел като мен.
— По-хубаво е да не приказваш такива глупости, като отидем на купона. Казах ти, че се извинявам и изпратих писмо на родителите ти, за да им се извиня.
— Е, надявам се, че си им изпратил. Забраниха ми завинаги да водя хора с мен!
— Виж какво, съжалявам, знам, че пих много, но нека се съсредоточим върху тази вечер — каза той. — Възможно е там да се запознаеш с бъдещия си съпруг. В това училище учеха много хора, които днес са богати и преуспяващи млади мъже.