— Не съм толкова евтина, задник такъв. Не ми трябват пари — казах аз. — Много по-важно е да изглеждат добре.
Накрая пристигнахме пред входа на клуба и колата спря.
— Ти си ми гаджето, докато не ти кажа, че не си — припомни ми той, когато шофьорът отвори вратата.
Спряхме на рецепцията, за да вземем картички с имената си. Нямах желание да съсипя ансамбъла си с такова евтино име като моето, да не говорим колко безумно неподходящ беше цветът; маркерът, с който жената изписваше имената, беше в сигнално червено. Вече бях поела известни рискове с шала и не исках никой да си помисли, че се мъча да надмина Сара Джесика Паркър.
Казах на жената, че ще сложа моята картичка на чантата си, а тя отговори, че предпочита да я закача на роклята. Отбелязах, че не съм от съучениците и все едно никой няма да ме разпознае.
— Не е там работата, мила. По-добре е всички имена да се виждат, така че каналите за комуникация да са предварително отворени.
Помислих си, че може би се шегува, но после осъзнах, че това е невъзможно без чувство за хумор.
— Как се казвате, мила? — попита ме тя.
— Бюла. Казвам се Бюла — отговорих й аз.
Тя стрелна поглед към Нейтан, но той бързо кимна.
— Как се пише? — попита тя.
— Точно както се чува, Б-юла — казах аз. После жената махна защитното фолио и залепи картичката над дясната ми гръд.
— Харесва ми украшението на главата ви — каза тя, като се усмихна със свити устни.
— А вие ми харесвате като човек! — казах аз с широко отворени очи и открита усмивка. Бях използвала това изражение и преди, когато банковият чиновник в „Уелс фарго“ заплаши да блокира един чек от баща ми за десет дни, защото месечният ми баланс беше 3.5 долара.
Нейтан ме хвана за ръка и ме поведе към градината на клуба. Навсякъде имаше бюфети с различни храни, а отстрани бяха разположени два бара.
— Ще взема нещо за пиене, а ти намери къде да седнем — казах му аз. Отидох на бара и поръчах две водки „Кетъл Уан“ и две соди.
— Четиринайсет долара, моля — каза барманът.
— Барът не е ли безплатен? — попитах аз.
— Само за напитки от менюто — каза ми той. — Водката от менюто е „Гордънс“.
— Кой е Гордънс? — попитах го аз.
Той ме погледна с полуусмивка, като сви само едното си рамо.
— Чакай малко — казах му аз и изтичах при Нейтан. — Дай ми пари, барът не е безплатен. Това парти започва много зле, Нейтан. Дотук не е особено добре! — Намеквах, че ако Челси се чувства нещастна, това може да предизвика нещастие и за други. Той схвана намека.
След като платих за питиетата, се върнах и видях, че някаква бяла жена на средна възраст в рокля без презрамки, смес памук полиестер, в която гърдите й изхвръкваха напред като на етажерка, тормозеше Нейтан. Русата й коса беше три нюанса прекалено светла и държеше нещо, което можеше да бъде единствено шардоне. Този тип жени обичат шардоне, особено когато все още е светло. Тя изглежда си беше паднала по Нейтан, което се случва на много жени; той притежава способността да ги накара да се почувстват красиви и секси, което беше и основната причина ние с приятелките ми да го харесваме толкова много.
Жената се преместваше все по-близо до него и не исках да я лиша от удоволствието, затова дискретно седнах на масата зад тях и наблюдавах. Пет минути по-късно тя ме забеляза и се представи:
— Аз съм Лин — каза тя и протегна свободната си ръка.
— Бюла, как си? — каза Нейтан.
— О, извинете, вие двамата заедно ли сте… — Тя посочи първо към него, после към мен.
— О, не, не, не, той е само моят инструктор по плуване, ние сме много близки, но не по този начин. — Намигнах й.
Нейтан обърна глава, за да не ни погледне в очите.
— Вие професионален плувец ли сте? — попита ме тя.
— По-точно синхронизирано плуване. Аз съм единственият професионален синхронист, който участва в състезания без щипка за нос.
— Наистина ли? — попита развълнувано тя. — Как успявате да го направите?
— Не е лесно. Тренирала съм се да задържам дъха си под вода, както и над вода близо шест минути. Всяко състезание трае пет минути. — Разбира се, нямах и най-слаба представа дали това е така, но реших, че е нормално да не дишаш пет минути. Не беше ясно защо някой би задържал дъха си и над вода, но когато си измислям разни неща, рядко използвам филтър.