Излизах с това красиво мускулесто тяло през следващите осем месеца. Отначало външността му натежаваше над характера, но постепенно стана все по-трудно да не обръщам внимание на второто. Отивахме на вечеря и в мига, в който се нахранеше, той оставяше вилицата и искаше сметката. Вилата, която беше наел за лятото с още четирима приятели, имаше топла вода само през първите десет минути и после водата ставаше ледена, а той настояваше да вземе душ преди мен, защото аз съм била неговият малък „войник“. Той беше и човек, който не позволяваше да използвам неговата четка за зъби, когато си забравех моята, защото се страхуваше от бактерии.
Харесвах съквартирантите му повече от него, затова през деня стоях при тях, а после вечер отивах в неговата спалня и правехме секс. Пусках музиката високо, за да не се поддаваме на изкушението да говорим.
Краят на връзката ни настъпи, когато започна да ме буди в малките часове на нощта, за да ходим на сърф. Той мислеше, че щеше да е забавно да бъда с него и да го гледам как кара сърф. „Забавно за кого?“ — исках да попитам. Никога не бях го канила да дойде с мен в някоя кръчма, в часа, през който дават безплатно пиене, и да ме гледа как пия. Обясних му нежно, че по-скоро бих предпочела да си остана вкъщи и да си закова ръката за стената с телбод, отколкото да гледам как някой, облечен с неопренов костюм, пада на всеки трийсет секунди. Освен това след цяло лято коктейли маргарита задникът ми не изглеждаше толкова страхотно в бикини и си мислех, че е време да си намеря някое гадже от вътрешността на Джърси.
През това лято осъзнах, че свалката за една нощ неслучайно се казва така — тя трябва да бъде само за една нощ.
Глупав и по-глупав
Едно лято двете с приятелката ми Айвъри решихме, че след всички тези тежки купони в колежа заслужаваме ваканция. Вилата на родителите ми в Мартас Винярд щеше да е празна до средата на юли, затова с Айвъри щедро предложихме да я наглеждаме безплатно.
През това лято имахме много правила. След дълъг разговор за парите и отговорността и двете се съгласихме, че да започнем някаква работа би подложило на прекалено голям натиск нашия много напрегнат график за пиене. В определен момент през това лято, когато наистина нямахме никакви пари, не ни остана друг избор, освен да постъпим в една фирма за чистене. На мен ми бяха достатъчни само петнайсет минути търкане на вътрешността на клозета, за да осъзная, че мога да се почувствам удобно с лице, навряно в тоалетна чиния, единствено след тежка вечер с коктейли маргарита. Точно тогава решихме, че трябва да е отговорност на мъжете да плащат за алкохола ни и каквото там малко количество храна ни е необходимо.
Другите ни правила бяха, че и двете трябва да се печем на слънце, като използваме крем с фактор на защита не по-висок от 2 и за не по-малко от три часа на ден. Обясних на Айвъри, че може да получиш по-добър тен, ако се потопиш в океана, но въпреки че родителите й бяха кубинци, тя никога не се беше научила да плува. Аз не бях достатъчно добър плувец, за да я науча, и вместо това й купих чифт жълти раменки за плуване.
С Айвъри носехме в Мартас Винярд достатъчно марихуана, за да ни изкара до края на месеца. Аз се имах за много печен пушач. По пътя към вилата обаче така се надрусахме, че свихме и последното листенце трева на тънки джойнтове и после изпушихме целия си запас още първата вечер на острова. Веднъж имах подобно преживяване с макарони и сирене. Оттогава повече не съм опитвала нито едното, нито другото.
Едно от по-приятните правила, които въведохме през това лято, беше да снимаме жертвите си, които подлагаме на сексуален тормоз. Снимахме се с всяко момче, което водехме във вилата.
Една вечер бяхме в бара и играехме билярд с две момчета. Двете с Айвъри бяхме отбор и не отбелязахме нито една точка, затова взех топката с ръка и я напъхах в една странична дупка. Момчетата последваха примера ми и билярдът се превърна в хандбал, като всички хвърляхме топките във всяка посока, където имаше дупка. За съжаление нямам най-добрата координация между очи и ръце и докато се мъчех да вкарам топката в един ъглов джоб, я запратих през масата право в стената и тя се заби в нея. Малко след това барманът ни помоли да си тръгваме.