— От десетина години — каза ми той.
— Изглеждам ли ти позната?
Той ми подаде една бира, а аз седях в бонбонения си костюм. Прехвърлих се на сайта на Опра, за да видя дали е решила коя книга да препоръча следващия месец.
— Не, как се казваш?
— Челси.
— Не. Но може би сме се виждали.
След като осъзнах, че продължението на купона няма да свърши скоро, отидох в кухнята и си направих пакетче инстантни спагети. За жалост трябваше да ги ям направо от тенджерата с две неизползвани китайски пръчки, защото не намерих машина за миене на съдове и ако се съдеше по вида на кухнята, собственикът не беше много по чистотата. Всички момичета седяха на канапето и слушаха музика. Бях изморена и им напомних, че след два часа сутринта не се случва нищо позитивно.
Батман ме изгледа дяволито и каза:
— Това не е вярно.
Не ми хареса тона му и излязох от стаята. Отидох в спалнята и намерих едно нинтендо, свързано към телевизора.
Плейстейшънът беше изместил нинтендото преди години: не бях виждала кутия за нинтендо от прогимназията. Вълнението, което изпитах в този момент, може да се сравни само с това от нов албум на Джей Ло.
Бях на ниво четири от „Братята Супер Марио“, когато влезе Айвъри и ми съобщи, че според нея Джен и Батман са на път да се свалят.
— Не може — казах аз. — Струва ми се, че вече съм спала с него.
— Така ли?
— Не съм сигурна, но това място ми се вижда познато.
Айвъри излезе и доведе Лидия. Двете застанаха до мен със скръстени ръце и гледаха как играя.
— Е, спала ли си с него или не си спала? — попита Айвъри.
— Не си спомням, но знам, че съм идвала тук и не мога да си представя, че ще спя в къщата на непознат, без да правя секс с него. — После Батман влезе в спалнята с черно парче катран в ръка и попита дали някоя от нас иска да пуши хашиш.
— Сериозно ли говориш? — казах аз. Мисълта да пуша тази гадост беше толкова привлекателна, колкото да отида на концерт на Майкъл Болтън.
— Кой пуши хашиш? — попита Лидия.
— Чакай малко. Сетих се откъде те познавам — казах аз.
Предложението за хашиш възкреси спомена ми. Веднъж бях на купон до късно през нощта в „Компаунд“ с едни съседи на Лидия и Батман беше там. По онова време живееше на около десет пресечки от мен, затова си поделихме таксито за вкъщи, но бях толкова пияна, че когато спряхме пред дома му, излязох с него от колата. Той не ми припомни, че не живея там. Когато влязохме и осъзнах, че съм в неговата къща, той се наведе към мен и се опита да ме целуне. Казах му да се разкара и да ми донесе студен компрес, вентилатор и възглавница, за да спя на канапето му.
— Стоварих се тук една вечер преди няколко години, помниш ли? Спах на канапето и ти ми донесе студен компрес и вентилатор? Помниш ли — не ми беше много добре?
— О, да, май си спомням… беше доста пияна — каза той.
— О, боже господи, това е толкова смешно! Къде бях аз? — Попита Лидия.
— Ти май беше с Дъх на задник — казах й аз.
— Двамата свалихте ли се? — попита Айвъри.
— Не, само преспах тук — казах аз.
Беше истина — не бяхме правили секс. В този момент изпитах огромна гордост, че съм спала в къщата на непознат, без да се свалим. Изведнъж се почувствах зрелия човек в нашата група момичета и си отбелязах наум по-късно да им изнеса лекция за това как „не означава не!“
— Не почисти ли апартамента ми? — попита ме той.
— Да, малко — казах аз. Почистих, защото когато се събудих сутринта, не можах да повярвам в каква мръсотия живееше това момче. Не съм маниак по чистотата, така че ако съм пооправила едно друго, трябва да е било много нехигиенично. Определено си спомням, че по стената бяха полепнали парчета шунка.
— Как си спомняш, че си спала тук преди две години?
— Попита ме Айвъри.
— Защото онази вечер пак ми предложи хашиш, а това се е случвало само два пъти през целия ми живот.
— Не мога да повярвам, че не си спала с него — каза Лидия.
— Е, Лидия — казах аз много снизходително, — понякога трябва да взимаш умни решения.
— Млъквай, задник такъв — каза Айвъри.
— Може ли да си тръгваме, или Джен иска да се свали с него? — попитах аз.
— Да, хайде да си вървим. Искаш ли да спиш при мен? — Попита Лидия.
Холдън, Айвъри, Лидия и аз повикахме такси, а Джен остана. Слязохме на „Компаунд“ и Айвъри продължи с таксито към къщи. Холдън тръгна към апартамента си и му казах, че сутринта ще отида да си прибера колата.