Холдън влезе вътре и само след трийсет секунди се появи с фотоапарат. След третата снимка в най-лошия ми вид на балкона се показа друг съсед.
— Пак същата история! Не можете ли ти и гаджетата ти да пазите тишина?
Това отрезви Холдън и той се прибра.
— Аз не съм му гадже! — изкрещях на съседа.
Холдън слезе долу и ми отключи. Влязох и пишках близо пет минути. Костюмът беше пълна катастрофа, а от чорапогащника започнах да се изривам.
— Закарай ме вкъщи. Ще вляза през прозореца на кухнята — казах му аз. Исках да съм си в леглото, вкъщи — веднага. За един ден преживях достатъчно унижения. И може би вече беше време да се замисля за посоката, в която беше поел животът ми.
Стигнахме до апартамента ми към осем и петнайсет. Помолих Холдън да почака в случай, че не мога да вляза. Мислех си, че не би трябвало да е трудно; тъй като живеех на първия етаж, трябваше само да се вдигна до прозореца на кухнята и да вляза през него. Набрах кода, за да отворя външната врата и отидох под прозореца на кухнята.
Беше по-високо, отколкото си спомнях. Огледах се нервно. Лидия го беше правила веднъж, но тогава имаше кой да й помогне. Вместо да отида да доведа Холдън, опитах сама. Прозорецът беше отворен, но трябваше да се вдигна на ръце, за да се провра през него. На половината разстояние костюмът ми се залости. Жиците, които придаваха формата на бонбона, не можеха да минат през прозореца. Трябваше или да го съблека през глава, или да се върна обратно. Знаех, че ако го съблека, ще мога да мина — вече бях наполовина вътре. Затова се измъкнах от костюма.
Точно в този момент чух как задната врата се отваря и затваря. Последва звук от приближаващи се стъпки и после стъпките спряха. Висях от прозореца на кухнята с глава в мивката по зелен чорапогащник и без бельо.
— Холдън, ако направиш снимка…
— Не е Холдън — каза гласът на моето бивше гадже/хазяин.
Мамка му. Мамка му. Мамка му. Моля ви кажете ми, че това не ми се случва наистина.
— Имаш ли нужда от помощ, Челси? — попита той.
— Не, благодаря, ще се справя — отговорих аз небрежно, сякаш хората винаги влизат по този начин в апартаментите си.
Той въздъхна дълбоко, като подрънкваше с ключове. После отключи вратата ми, влезе в кухнята и ме издърпа. Когато стъпих на пода, клекнах, като обвих тялото си с ръце, за да прикрия сутиена и катеричката, която ясно прозираше през чорапогащника. Той беше взел бонбонения костюм и го постави до мен.
Бившето ми гадже не каза нищо друго, но ме гледа втренчено в продължение на, както ми се стори, неестествено дълго време с много спокойно, почти плашещо изражение.
— Не е каквото си мислиш… — започнах аз. Исках да му кажа, че въпреки начина, по който изглеждах, всъщност снощи бях много добро момиче, не бях спала с непознат мъж и той дори би трябвало да ме похвали за героичното ми усилие да се прибера вкъщи. Исках да му обясня всичко, но ако се съдеше по отчаяното му изражение, бях сигурна, че ще е безсмислено. Всичко би прозвучало прекалено абсурдно.
— Не казвай нищо — отговори той. После отиде, взе една хавлиена кърпа, сложи я до мен и си излезе.
Седях на пода в кухнята и се чудех що за хора са приятелите ми. Чудех се и дали някога изобщо ще се омъжа. След около час реших да престана да се самосъжалявам.
Защо да не погледна нещата откъм светлата страна? Току-що за втори път в живота си бях прекарала нощта с непознат, без да правим секс. Не е нужно да си гений, за да разбереш, че в мен очевидно се извършваше някаква промяна.
Фалшива тревога
Кой знае как, двете с Шоника успяхме да почнем работа в едно и също телевизионно шоу. Сега наистина ни плащаха, за да се държим глупаво, и бяхме много развълнувани от това.
Летяхме за Сан Франсиско, където щяхме да бъдем на снимки в продължение на три дни. Разказвах й за последното си унижение с бившето си гадже и бонбонения костюм.
— Кучко, ти наистина трябва да вземеш да се стегнеш — каза ми тя, докато стюардесата ни предлагаше горещи фъстъци. — Нали не е за вярване какво е направила тази мръсница? — обърна се тя към стюардесата. — Бас държа, че ти не се разхождаш в костюми за Хелоуин посред зима, след като си си загубила кюлотите.
Стюардесата се усмихна на Шоника, после погледна към мен и се намръщи.
— Говори по-тихо — казах на Шоника. — Не е нужно да ми казваш, че съм идиотка, вече го знам. Проблемът е следният — хазяинът мисли, че откакто скъсахме, спя с разни мъже, а аз не спя с никого.