— Майната му — каза тя. — И без това той беше един лигльо. Не заслужаваше задника ти и не ми пука какво мисли.
— Благодаря ти, Шоника.
— Това, което ме вълнува, сега, е кога ще осъзнаеш, че задникът ти е пораснал и вече си голяма жена? — попита ме тя.
До този момент не бях чувала никой да ме нарича „жена“ и се уплаших. Все още мислех за себе си като за момиченце — или момченце.
— Какво означава това? — попитах я аз.
— Откъде да знам? — отговори тя. — Не искаш ли да се омъжиш?
— Да, разбира се, че искам да се омъжа, но това означава ли, че нямам право да изляза и да се позабавлявам? Трябва ли да се омъжа за първия срещнат идиот? И между другото, ето последната новина, Шоника. Така или иначе, никой не иска да се ожени за мен.
— Ти прекалено много обичаш мъжете — каза тя. — Ти си като мъж.
— Знаеш ли какво? — казах й аз. — По-добре е да влезеш в играта и да обичаш мъже, отколкото да седиш отстрани и да се оплакваш през цялото време от тях, както правят половината ни приятелки. Предпочиташ ли да съм изпълнена с огорчение и да повтарям, че всички мъже в Лос Анджелис са боклуци, като всички останали в този град?
— Набирах инерция. — Чула ли си ме дори веднъж да се оплаквам, че съм самотна или че се предавам? Чула ли си ме?
— Сега започнах да крещя й очите ми се наляха със сълзи.
— Добре, успокой се и не плачи. Очевидно ти трябва мъжки задник за уикенда и ще се заема с това веднага щом самолетът кацне.
— Благодаря ти — казах аз с облекчение.
Стюардесата се наведе към нас, погледна ни неодобрително и ни помоли, ако обичаме, да говорим по-тихо.
— Извинете — казах й аз. — Тя току-що излиза от затвора. — После Шоника й показа с пръсти знака на бандата и стюардесата отлетя в посоката, откъдето дойде.
Кацнахме в Сан Франсиско и ни откараха в хотел „W“ където бяха отседнали всички работещи в шоуто. Обикновено пътувахме с четири-пет продуцента, режисьор и няколко търсачи на снимачни площадки.
Трите дни минаха почти без събития, тъй като работехме по четиринайсет часа.
Последния ден свършихме снимките рано, към пет следобед, и се събрахме в бара на хотел „W“ . Всички искаха да излезем някъде на вечеря, но бях изтощена и помолих Шоника да не ходим.
До този момент никога не бях работила по четиринайсет часа на ден и тялото ми започваше да отказва. Нямах подходящата работна етика не само психологически, но и физически. Казах на всички, че ще пропусна вечерята, когато нашият продуцент Джеф ми съобщи, че един от приятелите му, който живее в Сан Франсиско, ще дойде да ни вземе.
— Той е красив, Челси — каза ми Джеф. — Юрист е, работи за правителството, има къща и яхта, и според мен ще ти хареса. Отиваме всички на вечеря.
Много обичам, когато хората изброяват материални неща, за да събудят интереса ти към някого. Канех се да го попитам дали приятелят му няма и велосипед, но нямах достатъчно енергия.
— Много съм изморена — казах на Джеф. — Не съм за пред хора.
— Е, кучко, нали затова съм тук — намеси се Шоника. — Челси, според мен трябва да отидем. И аз съм изморена, но това може би си струва. — Такава приятелка е Шоника.
Поклатих глава неубедено.
— Слушай, аз си имам мъж, така че ти решаваш, но ще ми е неприятно да пропуснеш възможността да хванеш нещо. Особено човек, който звучи като материал за брак.
Идеята нашият неандерталски продуцент Джеф действително да има приятел, който може да бъде разглеждан като материал за брак, беше толкова вероятна, колкото и Парис Хилтън да спечели състезание по правопис. Разговорите, които Джеф водеше, бяха главно на две теми: секс с животни и семейна порнография. Тази вечер той успя да насочи разговора към едно ново явление — избелване на задници, когато се извиних, че отивам до тоалетната. През последните дни бях яла прекалено много и не бях правила никакви упражнения. Трябваше да видя от първа ръка какви поражения съм нанесла в средната част на фигурата си. Отидох в тоалетната, застанах пред голямото огледало и вдигнах блузата си.
Господи. Изглеждах така, сякаш ще си имам бебенце. Не в деветия, но в третия или четвъртия месец. Обърнах се да се видя в профил. Очевидно бях доста напред във второто тримесечие. Започнах да изреждам бебешки имена наум. Харесваше ми името Луцифер, но само за момиче. Коремът ми беше навлязъл във фазата, след която щеше да надвисне над джинсите ми — още няколко такива дни и можех да получа лиценз за водопроводчик. Имам тяло на латиноамериканка; когато напълнявам, се разпределя равномерно, но само от кръста нагоре. Обърнах се към огледалото във фас. Изглеждах като две клечки, на които е забоден печен картоф.