— Дали всички почват да се майтапят с него, когато излезе от стаята, или това е нещо, което хората правят насаме?
Той се усмихна и каза:
— Не, не съм виждал никой да си прави майтап с него, но има определени моменти, когато хората се споглеждат.
— Чакай малко. Ти републиканец ли си?
— Регистриран съм като републиканец, но невинаги гласувам за тях.
— Интересно — казах аз, — много интересно.
Веднага се впуснах във фантазии как се женя за Картър и прекарвам свободното си време с Колин Пауъл и Доналд Ръмсфелд в бара на Пентагона, където им се карам за това, че са толкова против изследванията на стволовите клетки, а все още не са забранили носенето на засукани мустаци.
Щях да ги убеждавам, че гей двойките заслужават всички права, на които ние тримата имаме щастието да се радваме.
Щях да поговоря с тях и за пенсионния си план, който така и не съм направила досега, и да видя дали няма да ми дадат някаква аванта. Имаше толкова много въпроси, по които бих лобирала във Вашингтон, и щях да се погрижа гласовете на всички от моята общност да бъдат чути. Щях да съм като новата Джаки Онасис, само че по-буйна, и щях да нося джинси.
Погледнах Картър с уважение на съвсем ново ниво и нямах търпение да започнем по-сериозна връзка. Чувствата, които изпитвах към него, съчетани с факта, че току-що бях гледала епизод от шоуто на Опра с участието на един доктор, който беше обяснил, че колкото повече секс прави един индивид, толкова по-здрав ще бъде, доведе до следващото ми решение. Поради неизменното си желание да поддържам здравословен стил на живот, реших, че е време да направя моя ход.
Станах и обявих:
— Е, приятели, съсипана съм. Отивам си в стаята. Картър, искаш ли да дойдеш с мен да пийнем по едно преди сън?
— Разбира се — каза той и стана.
На път към асансьорите спряхме пред рецепцията.
— Ще може ли да ни донесете лед в стая 1202, ако обичате? — попитах аз.
— Разбира се — каза човекът на рецепцията. Точно когато щяхме да влезем в асансьора, изтичах обратно при него и прошепнах:
— Имате ли презервативи?
— Абсолютно, госпожице Хендлър — каза той с много професионална усмивка. — Веднага ще ви ги изпратя.
— Е, това беше лесно — казах на Картър, като го догоних в асансьора.
В асансьора не бяхме сами, затова почнахме да се целуваме чак когато влязохме в стаята ми. Само че не стана веднага, защото Картър първо се насочи към мини бара и извади всички бутилки алкохол.
По цялата дължина на прозорците имаше канапе, облегнато на стената. Двамата седнахме там и той наля топла водка и сода за мен и джин с тоник за себе си. После отиде до хладилника, извади бутилка минерална вода „Вос“ която струваше шестнайсет долара, и я изпи на един дъх.
— Добре ли си? — попитах го аз.
— Да, само че съм много жаден.
— Да, виждам.
— О, извинявай. Ти ли трябва да плащаш питиетата?
— Не, не се тревожи. Вземи си и чипс, ако искаш.
— Не, благодаря — усмихна се той.
Известно време се натискахме, но без голям ентусиазъм. Между нас липсваше химията, на която се бях надявала, и усетих, че Картър не може да се отпусне. Той продължаваше да става и да сяда. Беше наистина приятен и чаровен мъж, но езикът на тялото му го издаваше. После на вратата се почука. Той даде бакшиш на жиголото и взе от него кофичката с лед и калъф за слънчеви очила.
— Какво е това? — попита той, отвори го и видя вътре три презерватива, подредени като списания в лекарски кабинет.
— Ти ли поръча презервативи? — попита ме той.
— Не, наистина ли са презервативи? Колко забавно. Ето на това викам хотел с добро обслужване.
Картър сложи лед в чашите ни, а аз пуснах радиото. Отидох в банята да се освежа и погледнах за последен път корема си. Не останах доволна, но бях забелязала, че и тялото на Картър не е с първокласна кондиция и около кръста носеше малко излишно тегло. Той имаше физиката на футболист, прекратил кариерата си преди известно време.
Измих си зъбите и се върнах. Картър седеше на канапето. Щом се приближих, той направи движение с устата си, което веднага разпознах като част от репертоара на моя приятел Нейтан, когато се е дрогирал. Жестът показваше едно от две неща: или имаше косъм в устата си, или беше взел кокаин. Това не беше никак приятно и трябваше да проверя по-подробно случая.
— Взел ли си нещо в момента?
Той се поколеба и после каза:
— Съвсем мъничко. Сърдиш ли се?