— Не знам. Ще се отрази ли на представянето ти? — попитах аз, като имах предвид пениса му.
— Не, не, по никакъв начин — отговори той.
Картър прие това като покана да ми докаже, че наистина е готов да се впусне в действие и ме хвърли на леглото. Качи се върху мен и започна да пъха ръка под блузата ми, но аз я насочих към задната част на джинсите си. Исках да поставя тялото си под карантина, докато успея да заема идеалната хоризонтална позиция с ръце зад главата, за да изглеждам по-стройна.
— Дупето ти е толкова сладко — каза той, като го стисна малко прекалено силно.
— Щом ти харесва, чакай да видим какво ще кажеш за тези! — казах аз, като свалих блузата и разкопчах сутиена си.
— Леле! — възкликна той.
— Не гледай, а пипни! — казах му аз, като притиснах главата му между момичетата.
Картър премести главата си върху стомаха ми. Протегнах се по-нагоре и той се отправи към горещата точка.
Бързо го издърпах обратно. Не обичам орален секс с непознати и трябваше да отклоня вниманието му другаде. Разкопчах му панталона и той пак се помъчи да поеме с главата напред на юг.
— Не — казах аз. Нека правим секс.
Хвърлих панталона му настрана и той взе един от презервативите, които беше оставил на нощното шкафче. Потъркаляхме се малко, докато го сложи и го насочи към вагината ми.
Мина минута, през която чаках да почне. Той обаче само лежеше върху мен и мълчеше. Това ли беше представата му за секс?
— Какво става? — попитах аз.
— Извинявай много — отговори той. — Струва ми се, че не мога да го вдигна.
— Какво?
— Взех малко повече кокаин… но мога да правя други неща — каза той.
Чудех се дали под други неща има предвид, че може да ми намери мъж с работещ пенис.
— Чувствам се ужасно.
— Уф — казах аз и сложих ръка на челото си. — Нали работиш за правителството?
— Да.
— Е, какво правите там, събирате се и смъркате заедно кокаин? Това ли е, което става в столицата на нашата страна?
— Не, не, изобщо не е това.
— Това е абсурдно — казах аз, обърнах се и се завих с одеялото.
— Може ли да дойда в Лос Анджелис, за да те компенсирам? Обикновено това не ми се случва — обясни Картър.
Да дойде в Лос Анджелис, помислих си аз.
Цялата ситуация много ме подразни. Тази вечер изобщо нямах желание да излизам и ето какво ми се случи. Консумирах много повече от разрешените ми 1500 калории, всичко в името на секса, и сега нямаше да получа нищо.
— Ще спя — казах му аз.
— Ще ти оставя телефона си. Искам пак да се видим, ако не съм ти станал прекалено противен.
— Прекрасно — казах аз с ентусиазма, с който приемам филмите на Стивън Сигал.
Събудих се на другата сутрин и намерих номера на мобилния телефон на Картър, надраскан върху бележника от хотела. Събрах багажа си, за да съм готова в девет часа за отпътуване към летището. В осем слязох в ресторанта и си поръчах омлет от белтъци и табаско. Трябваше да се заема сериозно с излишните килограми, които бях натрупала. Седях сама на масата и четях колонката „Съветите на Аби“. Когато изпитваш съмнения, съветите за това дали да дадеш четката си за коса на друг човек винаги поставят нейната в перспектива.
Хрумна ми мисълта, че свалката за една нощ вече не е толкова приятно преживяване, колкото беше едно време. Изпитвах отвращение към себе си от това, че съм толкова разочарована, само защото един съвсем непознат човек не е успял да се представи добре. Чувствах се така, както сигурно се чувства някой мъж, след като години наред е използвал и тормозил жените. После си напомних, че физически съм удряла само един мъж през живота си и изглежда му беше станало приятно. Почувствах се по-добре, но все още бях потисната. Какво правя? — помислих си.
Ако продължавах по този път, единствените мъже, които щях да срещна, щяха да са като мен, а аз определено не исках да свърша с някой като мен. При мисълта за брак и моногамия вече не потръпвах така, както едно време. Исках мъж като мъжа на Шоника, на когото да се обаждам, когато пътувам, и при когото да се връщам, когато часът на безплатните питиета в бара свърши.
Дори си помислих да се откажа от алкохола, но бързо си спомних обещанието, което бях дала на двайсетия си рожден ден пред „Кетъл Уан“, „Грей Гус“ и други първокласни водки. Никога не обръщай гръб на някой, който не иска нищо в замяна.
Това бяха чувствата, които усещах, че се надигат в мен през последните няколко години, но непрестанно ги изтиквах в подсъзнанието си от страх, че ще получа първия си пристъп на паника.