Усещах, че може би е време да порасна, и това не ми беше никак приятно.
Шоника, разбира се, слезе в девет и десет, защото никога през живота си не е отивала никъде навреме. Бях вече в колата със запален двигател, когато шофьорът й отвори вратата. Тя се качи.
— Какво става, мръсницо? Как беше?
— Не питай.
— Какво? Момиче, не ми казвай, че си успяла да провалиш нещата. Най-малко два-три часа се трудих за теб. Не ми казвай, че по някакъв начин си успяла да съсипеш всичко.
— Картър взима кокаин и не можа да го вдигне.
Тя остана с отворена уста и се наложи физически да й я затворя.
— Според мен трябва да му предоставиш втори шанс — каза тя. — Даде ли му телефона си?
— Той ми даде неговия — оставих го горе в стаята.
— Челси! — каза Шоника с глас „засрами се“.
— Реших да направя почивка — казах аз.
— Почивка от какво?
— От секса. Известно време няма да правя секс или поне докато не срещна мъж, когото обичам. Край.
— Е, ебаси, за пръв път казваш такова нещо — отбеляза Шоника. — Може да изпаднеш в шок.
— Вече не ми е приятно и ти си права. Аз съм възрастен човек и независимо дали ми харесва или не, един ден някой трябва да се ожени за задника ми, така че е най-добре да почна да се приготвям отсега.
— Представи си това! — каза Шоника и се обърна към шофьора, чието име не знаеше: — Чу ли това, Ахмед? Челси затваря сергията за зимата! Е, крайно време беше!
Отивахме в Ню Йорк, за да снимаме друга част от телевизионното шоу и баща ми реши да ни вземе от летището и да ни заведе вкъщи на вечеря.
— Нямам търпение да се запозная с откачения ти баща — каза Шоника, докато чакахме багажа си на лентата.
Излязохме навън и забелязах баща ми — седеше с протегнати навън крака в лилав форд ескорт с две врати и ленти като на състезателен автомобил. Предната броня липсваше и тъй като съм израснала с подобни автомобили, паркирани пред къщата ни понякога в продължение на години, успях да заключа, че колата е произведена някъде между 1980 и 1985. Сега бяхме в 2005 година.
— Ето го Мелвин — посочих аз.
— Къде, къде? — Тя се огледа развълнувано.
— Ето го там.
— Гледай каква скапана кола — каза тя.
Мелвин видя, че тръгваме към него, изскочи от колата и почна да ни маха с ръка.
— Забелязваш ли, че пръстите му са като кебапчета? — Попита Шоника, усмихна се и махна в отговор.
Той се изправи, за да можем да видим целия му костюм. Носеше тъмни слънчеви очила, които скриваха половината му лице, и кафява каубойска шапка, която едва му ставаше. Облечен беше с огромен пъстроцветен пуловер, покрит с мазни петна, който майка ми несъмнено му беше изплела, а от него се подаваше яката на червена риза за голф. Тоалетът му беше допълнен от карго панталони с тиранти и високи маратонки, закопчани с велкро.
— Погледни го, погледни го… — повтори Шоника няколко пъти. — Какво става, Мелвин? — изпищя тя и хукна към него.
— Как е моята черна магия? — попита я той, като се опита да я целуне по устните, но тя обърна лице така, че целувката да попадне на бузата й.
— Виж се колко си хубав! — каза тя. — А колата ти е страхотна.
— Харесва ли ти? — попита той.
— Да ми харесва? Отива ти на пуловера — каза тя и скочи на предната седалка. Минах откъм страната на баща ми, понесох целувката му по устните, качих се отзад и си избърсах устата.
— Няма да повярвате, но тази кола е на двеста хиляди километра — съобщи ни баща ми.
— Изглежда чисто нова — казах аз.
— Къде е бронята, Мелвин? Какво е станало с нея?
— О, кой го е грижа. Това е естетика. Не ти трябва броня, щом колата се движи. Пуснах обява във вестника преди три дни и вече се обадиха десет души. Бързо ще я продам.
Шоника се обърна към мен и се помъчи да срещне погледа ми, но аз наблюдавах трафика.
— Как мина пътуването? — попита той. — Грижеше ли се Челси да не прави глупости?
— Да, нали ме познаваш, държах я много строго.
— Тя трябва да внимава, тази моя дъщеря. Мъжете я харесват. А и тя обича мъже. Тя е много привлекателна, също като баща си.
Притиснах лице към прозореца, за да се фокусирам с всички сили върху нещо друго.
— Да, така е, също като баща си — каза Шоника. Тя протегна ръка и ме смушка с пръст в крака. Прави го през цялото време и понякога ми оставя синини.