— Знаеш ли, като бях по-млад — вече не толкова много — жените много се привличаха от мен — каза той. — Живял съм на различни места по света — Италия, Испания, Гърция, Германия — и по онова време бях голям сваляч.
— По онова време? — попита Шоника.
— Да, по онова време… между другото аз знам какво си мислят младите днес, гледам MTV, следя „Истинският свят“.
— Наистина ли? — попита тя.
— О, да — каза той и в този момент мобилният му телефон почна да свири — беше си избрал за сигнал песента „Признания“ на Ъшър.
— Добре — каза Шоника и хвърли чантата си върху главата ми. — Това копеле е откачено — прошепна тя със стиснати зъби.
Мелвин разговаряше с евентуален клиент.
— … перфектно състояние, двигателят е напълно безшумен, стерео, ръчни прозорци, спойлер, всички екстри… искам само 1275 долара. Крайна цена!
Той затвори телефона, преди да е дочакал отговор и каза:
— Не беше сериозен купувач, хората не знаят какво искат. Все едно. Майката на Челси е поръчала китайска храна за вас, момичета. — Той се обърна към Шоника, след като закачи бордюра: — Освен ако по пътя не искате да вземем пиле.
— Аз обичам китайска храна — каза тя, като усили натиска върху капачката на коляното ми. Не знаех още колко дълго ще издържа, а Шоника сега беше отворила прозореца си и беше подала глава навън.
— Искате ли да пусна климатика, момичета? — попита баща ми. — Климатикът е мощен, току-що съм го напълнил. Все едно, както казваш, едно време и аз бях на върха на славата си, жените си падаха по мен… а и все още си падат. Понякога, когато пазарувам, три-четири различни жени ме питат откъде да си купят нещо — като почнеш от туршия и стигнеш до праскови. Става ми мъчно за тях, сигурно са вдовици… гледат мъж като мен, не могат да се сдържат. Челси е същата, все гони мъжете, а и те нея.
Шоника си издуха носа и по някакъв начин успя да се сдържи да не прихне.
— Според мен Челси известно време няма да се занимава с мъже — каза тя. — Ще се помъча да намеря съпруг за задника й.
— Наистина ли? — попита баща ми.
— Точно така. Вече е на двайсет и осем, трябва да почне да се държи като възрастен човек.
— Е, радвам се, че има приятелка като теб, която да се погрижи за нея. Бог знае, че никога не слуша нито мен, нито майка си.
— Прав си, Мелвин. Аз ще я вкарам в пътя. Тя би могла да напише книга за всички тези мъже, с които си е имала работа.
— Това не е лоша идея, Шоника, може и да хване.
— Чуваш ли, Челси? — Тя се обърна и ме погледна. — Трябва да напишеш книга.
— Каква тъпа идея — казах аз.