— Да — усмихнах се аз и си запалих едно червено марлборо.
— От това по-хубаво, здраве му кажи.
Една вечер бяхме в бар с много пръснати дървени стърготини по пода и между Марти и Айвъри избухна голям скандал. Той й направи забележка да не пие повече и тя се развика: „О, значи сега съм и алкохоличка, така ли?“ Марти обикновено беше много тих човек, но сигурно той и черният му дроб вече не издържаха. Четиримата излизахме заедно вече цял месец, всяка вечер.
Тъй като съм лоялна приятелка, реших да си тръгна заедно с нея. За съжаление се спънах, паднах на пода и в задника ми, точно под дясната буза, се заби треска. Падам често, но като се изключи това, умея да се владея доста добре, когато съм пила. Айвъри е от онези момичета, които се напиват и веднага започват да завалят думите. Имам много такива приятелки и сигурно заради тях изглежда, че аз мога да „нося“ повече.
На другата сутрин Айвъри ми каза, че иска да отиде на среща на Дружеството на анонимните алкохолици. Прекрасно, помислих си аз. Само това липсваше. Лятото вървеше толкова хубаво. Наложи се да седна и да й обясня, че Дружеството на анонимните алкохолици е за хора, които са решили да се откажат и че „алкохолик“ е грозна дума. Прекарваш само една нощ в женския затвор и изведнъж ти излиза име! Казах й, че според мен тя няма проблем с пиенето, а и освен това на Мартас Винярд няма клон на Анонимните алкохолици. В края на краищата това е остров. Никой нормален човек не би ми повярвал, но на Айвъри й стана много приятно от моите лъжи, особено когато това означаваше, че няма да се наложи да прави нещо, за което и без това не я биваше.
На другия ден Марти дойде да се извини, не знам точно за какво. Това се случваше с всичките ни гаджета. През нощта те по някакъв начин се самоубеждаваха, че вината е тяхна. Но вече беше много късно. Щом Айвъри реши да остави някое момче, няма връщане назад. След раздялата тя никога не хленчеше и не се оплакваше; винаги продължаваше напред. Тя току-що се беше върнала от утринното си бягане, където се беше запознала с новото си гадже, след като беше решила, че за нас целият този епизод с „банкерите“ е приключил. Нямах нищо против, защото почваше да ми омръзва да крещя в леглото: „О, Костенурко!“
— Преминаваме към Латинска Америка — каза ми тя.
— Salud1 — отговорих аз, като вдигнах чаша „Слимфаст“. — Най-после можем да се върнем към твоите корени.
Новото й гадже Хорхе не знаеше дума английски и за щастие имаше приятел, който също не знаеше дума английски. Те се превърнаха в нашите изискани латински любовници и през следващите две седмици ни готвеха разни неща във вилата на родителите ми. Научиха ни на салса, сангрия и как да си говорим само с ojos2.
Моето гадже се казваше Хектор, което се произнасяше „Еееектор“. Не можехме да общуваме истински, но той изглеждаше симпатичен и беше добър плувец. Натискахме се с часове, но не стигнахме по-далеч от това. Единствения път, когато той се опита да насочи нещата към секс, бяхме под душа. Аз бях седнала на края на ваната и той взе ръцете ми, за да ме дръпне по-близо към себе си. Докато ставах, се подхлъзнах, излетях между краката му, приземих се по гръб и си ударих главата. Последното нещо, за което се опитах да се хвана, за да запазя равновесие, беше пенисът му. След този случай решихме да го даваме по-леко.
Хорхе, от друга страна, наистина си падна по Айвъри и действително й направи предложение за женитба. Тя има тази особеност — мъжете постоянно й правят предложения за женитба — нещо, което не мога да разбера. Всяко момче, с което излиза, абсолютно се влюбва в нея. Искам да кажа, Айвъри е много привлекателна и забавна, но мъжете се държат така, сякаш от вагината й се изливат розови листенца.
Все едно, Хорхе й предложи и Айвъри прие, както винаги прави. След като изтрезня, се сети, че Хорхе вероятно има нужда от виза.
На другия ден ни се обадиха от полицията в Мартас Винярд — искаха да знаят дали имаме представа къде се намира някой си г-н Хорхе Менендес, който се издирва за кражба на автомобили. Нищо чудно, че ни готвеха вкъщи.
Обясних на полицията, че родителите ми отсъстват и че нашият градинар се казва Алехандро. Добавих, че като се изключи Алехандро, не познавам никой друг от латиноамерикански произход.
Съобщих на Айвъри, че нашето лято на любовта е свършило и трябва да опразним помещенията. Събрахме си багажа, обадих се на родителите си и им казах, че ни е домъчняло за вкъщи. На жаргон това означава: „Трябва да се спасяваме“.
Обсъдихме бъдещето си и решихме, че тъй като и двете сме на двайсет и мразим колежа, както и Ню Джърси и е време да разширим хоризонтите си.