В Аякс например в лявата част на терена беше, както го наричахме, тути-фрути, но вдясно нещата бяха стабилни. Вдясно играеха Вим Сурбиер, Йохан Неескенс и Сяк Сварт, като гарантираха сигурност. Никой обаче не знаеше какво ще се случи вляво, където се подвизаваха Рууд Крол, Гери Мюрен, Пит Кайзер и моя милост. Така имахме перфектната комбинация от техника, тактика и футболен стил. Тя печелеше мачове, но също толкова важно беше, че правеше хората щастливи. Разбрах, че това е основна част и от моята работа. Зрителите идваха на стадиона, след като бяха работили цяла седмица и в почивния им ден трябваше да им доставим удоволствие с чудесен футбол, като в същото време завършим мача и с хубав резултат.
Добър играч е този, който докосва топката само веднъж и знае накъде да тича - холандският футбол се върти около това. Винаги съм казвал, че футболът трябва да се играе красиво и атакуващо. Трябва да бъде спектакъл. В Аякс харесвахме техниката и тактиката. Всички треньори говорят за движение, за много бягане и за полагане на значителни усилия. Аз пък казвам да не се тича чак толкова. Футболът се играе с ум, трябва да си на точното място в точния момент, не по-рано, не и твърде късно.
Като погледна назад, виждам, че всичко си дойде на мястото в мача с Бразилия на световното първенство през 1974 г., когато Михелс водеше националния отбор. Дотогава никой всъщност не знаеше колко сме добри, а двубоят с Бразилия вероятно беше моментът, който да посочиш и да кажеш - ето това е Тотален футбол. Бяхме нервни, когато излязохме на терена, тъй като си мислехме, че играем срещу отбора на Бразилия от 1970 г., когато той стана световен шампион. Отне ни тридесет минути да осъзнаем, че ние сме по-умели от бразилците. Все още откривахме какво можем и изведнъж разбрахме, че можем да спечелим. Победата беше следствие от процеса, върху който се бяхме концентрирали. Първата крачка беше да носим радост на тълпите по трибуните, следващата беше да бием. По онова време не си давах сметка за значението на постижението ни - едва когато се разболях, осъзнах колко важно е това, което сме постигнали като отбор. Беше наистина нещо специално.
В онзи период след 1968 г. наученото от Михелс остави незаличим отпечатък върху разбирането ми за играта. Той например вярваше, че защитата се свежда до това да дадеш възможно най-малко време на противника си, когато владееш топката, трябва да си осигуриш най-голямо пространство, а загубиш ли я, трябва да ограничиш пространството на съперника. Всъщност всичко във футбола е функция на разстоянието. После идват десетките хиляди часове тренировки за практическата страна на нещата. На терена следях всички опции, но само от моята перспектива. Процесът ми беше интересен. Ако можеш да анализираш следващия си ход, то тогава имаш шанс да го завършиш успешно. Като хвърля поглед назад, виждам, че сме имали развитие. Не смятам, че са ме учили кой знае колко, най-важните уроци научих от грешките и провалите. Станалото - станало, опитвах се да науча нещо ново от него и да продължа напред. Никога не съм се ровел в миналото и когато се връщах у дома и затварях вратата, можех да оставя всичко зад гърба си и да го забравя, дори и да бяхме загубили. Ето защо никога не съм бил добър в помненето на подробности от мачовете или дори головете, които съм отбелязал. Процесът винаги ми е бил много по-интересен. Анализирах чрез шесто чувство. Нямаше нужда да се връщам назад и да си повтарям мачовете, за да знам какво трябва да направим.
В края на първия ми престой в Аякс бях спечелил Купата на европейските шампиони три пъти и бях избран за „Футболист на годината“ на Европа през 1971 г. и 1972 г. Това беше хубаво, но какво са трофеите и медалите, ако не спомени от миналото? По стените на дома ми няма нищо, свързано с футбола. Когато години по-късно ми връчеха някаква награда, медалът изчезваше в кутията с играчки на внуците ми. Футболът е игра на грешки. Харесваше ми математиката на играта, анализът, как да станем по-добри. Хората често ме питат как сме го постигали, какво се е случвало в съблекалнята и как сме създали Тоталния футбол, но за мен това не е важно. Притежавахме инстинкт, играехме заедно от години и се познавахме добре, ето това беше важно. Разбира се, парите също са фактор, макар че, както съм казвал и преди, никога не съм виждал торба с пари да отбележи гол. Основната идея е отборната работа - да пристигнете като отбор, да си тръгнете като отбор и да се върнете у дома като отбор.
В онези години в Аякс се радвахме на отлични резултати и играехме хубав футбол, но се надявам да ме запомнят не само като умел играч, но и като човек, който постоянно се опитваше да става по-добър. Например във финала за Купата на европейските шампиони през 1971 г. спечелихме срещу Панатинайкос, но не се получи хубав мач, тъй като много от играчите се справяха трудно с напрежението. Но финалът през 1972 г. срещу Интер (Милано) беше много по-добро изражение на Тоталния футбол.