Много хора си спомнят гола ми срещу А до ден Хааг през 1969 г., т.нар. фалцов гол. За мен това беше чиста интуиция, но ми е приятно, че все още се говори за него. Да, техническото изпълнение беше добро, но аз нямах друга опция. Но хората останаха щастливи и спечелихме срещата. Едва по-късно разбрах колко важно е било това попадение и какво влияние е оказало. С десния крак овладях дълга изчистена от защитата топка в лявата част на игрището. Когато отбраната изрита топката напред, тъкмо си връзвах чорапа и в ръка държах лентата, която го прихващаше горе. Топката все още се въртеше, когато я изритах към вратата, и затова се изви и фалцира над вратаря. Вече казах, това беше чиста интуиция. Както и другите ми финтове и удари, никога не бях тренирал нещо подобно - идеята просто ми хрумна. Едва по-късно започна да означава нещо.
През първата част от живота ми не следвах някаква философия. Попивах колкото можех повече, живеех ден за ден. Имаше моменти, които ми даваха опит и прозрения в следващ етап, когато семената вече бяха посети, поникнали и стръковете бяха готови да бъдат ожънати. Едва по-късно осъзнах, че основите на всичко, което съм създал, са били положени по-рано. Развитието ми като футболист беше съвсем нормално, но другите неща в живота ми не бяха. На преговорите за първия ми договор отидох с майка ми и щом това отмина, започнах да се препъвам на всяка крачка. Особено трудно ми беше да се оправям с медиите и търговските отношения, защото нещата изведнъж започнаха да се развиват много бързо. Името ми попадна в пресата, а сватбата ни с Дани беше по първите страници. Известността като цяло ми харесваше, но на моменти вниманието ми се струваше прекалено. Включвах се във всичко, но в действителност си нямах понятие от нищо. Ето защо идването на Кор Костер в живота ми беше като дар от Бога. Бащата на Дани беше търговец на диаманти в Амстердам и практичен бизнесмен. При първото ми гостуване в дома на Дани той ме попита имам ли спестовна сметка. Нямах и му го казах. Разбирах единствено от футбол. Кор остана изумен и започна да се грижи за делата ми.
От този момент насетне казах на шефовете в клуба: „Говорете с него, той ще ми помага“. Отначало те се дърпаха и не искаха да го направят, но през 1968 г., три години след като бях подписал първия си договор, отидох на преговори с Кор и го оставих да ме представлява. По онова време това беше нещо нечувано, бордът на директорите беше като ударен от гръм и отсякоха, че тъстът ми няма работа там. Тогава им рекох: „Вие сте шестима тук, защо аз да не мога да дойда с някого?“. Директорите настояха и ние си тръгнахме. По-късно все пак позволиха на Кор да води преговорите от мое име. В клуба не бяха никак доволни, но Кор помогна много, и то не само на мен, но и на всички холандски футболисти, като участва в изграждането на пенсионна схема, и то по време, когато нямаше абсолютно никакви финансови договорки за подкрепа на футболистите след края на кариерата им.
Сътрудничеството между Кор и мен скоро се превърна в ангажимент на пълен работен ден за него. Никой не можеше да мине покрай Кор и той ме пазеше от неприятности. Ето защо смъртта му през 2008 г. оказа толкова голямо влияние върху мен. Той беше изключително важна фигура в живота ми - не само за мен като футболист, но и като бащинско присъствие, като тъст, като дядо на децата ни и просто като човек.
Кор ме напътстваше и социално. Най-важното нещо, на което ме научи, беше да имам самоуважение и разбираше, че ролята му е да възпита у мен определени качества. Когато си известен футболист, се движиш в нереален свят, всичко е ненормално - заплатата, интересът от медиите - и в такива моменти бизнес мениджърът ти трябва да направи така, че да е сигурен, че талантливият му възпитаник няма да се разкъса между дванадесет неща едновременно. С годините рискът за футболистите става все по-голям, при това не само заради социалните мрежи. Много от футболистите обичат да изтъкват, че имали много последователи, но кого следват те самите? Никого, доколкото виждам. Така ти не си готин, това е ограничение. Кор разбираше това по-добре от всеки друг и се стараеше да се развивам не само като играч, но и като личност, която трябва да се оправя с живота си и след като приключи с футбола. За жалост, днес има толкова малко такива футболни агенти, че често се чудя те чии интереси защитават? Бих стигнал дори още по-далеч. Когато агентът е наистина отдаден на футбола, той трябва да следи не само интересите на клиента си, но и на клуба му. А това означава да следи какво клубът може да направи и какво - не, точно както направи Кор при преговорите с Аякс, а по-късно и с Фейенорд.