В крайна сметка избраха Пит. Беше ужасен шок. Веднага си отидох в стаята, обадих се на Кор Костер и му казах, че веднага трябва да ми намери нов клуб. Това беше. Бях пострадал, бях наранен, но щетите не се виждаха с просто око. Ударът беше особено жесток, тъй като бяхме не само съотборници, но и близки приятели. Затова не го и очаквах. Същото ми се случи и с други хора, с които смятах, че имам специална връзка, но накрая трябваше да я прекратя.
По-късно мислих много за това гласуване. Питах се къде съм сбъркал. Като капитан бях общителен, но понякога се налагаше да бъда и строг. Свободният подход на Ковач ме принуждаваше да реагирам, когато смятах, че ни вреди. Трябваше да съм критичен както към цялата група, така и към отделни играчи. Вероятно това не е било най-правилното решение по времето, когато се възхищаваха на всички ни, но като капитан се чувствах професионално задължен да го направя. Винаги съм действал с цел да подобря нещата, никога не съм искал да руша.
Това обаче доведе до най-големите конфронтации. Казвал съм на някои от момчетата, че трябва да внимават как се държат. Давах да се разбере, че победата ни вчера е била хубава, но ако всички не положим старание, утре можем и да не спечелим. Все по-често избухваха спорове. Чувствах се още по-наранен, тъй като бях направил много за другите играчи, като например участието ми в основаването на Съюза на футболистите професионалисти в Холандия (СФГТХ). По-късно от него щеше да се създаде и Фондът за пенсионно подпомагане, а доколкото знам, той е единствен по рода си за футболисти в света.
Тъстът ми и Карел Янсен основаха СФПХ, макар и аз никога да не съм бил негов член. Хората ме критикуват, че съм участвал в създаването на организацията, а никога не съм станал част от нея. Но трябва да изтъкна, че тя не беше замислена за такива като мен. Аз имах висока заплата и можех сам да се погрижа за делата си. Но това далеч не можеше да се каже за много други футболисти, особено от провинциалните отбори. За тях СФПХ беше благословия, но за мен съюзът просто не беше подходящ. Ето защо не се налагаше да стана негов член, така можех да заема страната на играчите или на администрацията, в зависимост от ситуацията. Също така е неразумно да се слагат под общ знаменател хората с големи приходи и тези със средни. Организацията е само една и това не е добра идея.
Направих нещо подобно и в Аякс. Клубът беше получил много пари от спечелването на Купата на европейските шампиони, но в предишните сезони все отпадахме в ранните етапи на турнира и парите никога не бяха поделяни с играчите, които са ги спечелили. Предложих 70 процента от сумата да бъде дадена на отбора. Реално това нямаше да струва и стотинка на клуба, тъй като сумите от наградния фонд на европейските турнири не бяха включени в годишния бюджет. Бордът на директорите не искаше да се съгласи, въпреки че това беше съвсем честна сделка на базата на постигнати резултати. Според мен няма нищо лошо да получиш премия, ако си се справил добре. Успях да се наложа и отборът и клубът си поделиха парите.
Вероятно вече разбирате защо на фона на всичко това приех гласуването за капитан и свалянето ми като страхотен удар. От една страна, преминаването в Барселона беше страхотен ход в кариерата ми, но нямаше дори да ми хрумне, ако не беше случката на тренировъчния лагер.
Защо Барселона ли? Испания тъкмо беше отворила границите си за чуждестранни играчи, Ринус Михелс беше отишъл там от Аякс две години по-рано, а и бях ходил в града на почивка. В Майорка се бях видял няколко пъти с Карлес Рексач. Той играеше за Барселона и разправяше чудесни неща за клуба и за града. Това беше горд клуб в сърцето на обществения живот, но когато отправи оферта за мен, не беше печелил титла в първенството от повече от десет години.
В Аякс се чувствах неудобно и нежелан и когато при такива обстоятелства те поиска клуб като Барселона, си длъжен да разгледаш нещата по-подробно. Особено ако трансферната сума е рекордна.
По една щастлива случайност Вик Бъкингам, треньорът, при когото дебютирах в първия отбор на Аякс, беше работил в Барселона, преди да отстъпи мястото си на Михелс. В борда на директорите беше и Арманд Карабен, страхотен човек, женен за холандка. Имаше и още няколко щастливи съвпадения, които за мен въобще не бяха случайни. Да не забравяме също, че предложението за заплата беше гигантско. По онова време в Аякс печелех по милион гулдена, върху които плащах 72 процента данък. В Барселона щях не само да получавам двойно повече, но и да давам на испанските данъчни само 30 или 35 процента. Не само щях да печеля повече, щях и да запазвам повече от парите си.