Колкото повече мислех, толкова по-разумна ми изглеждаше идеята. Щях да играя футбол в южна страна в свирепа конкуренция с отбори като Реал (Мадрид), през чийто състав бяха минали имена като Ференц Пушкаш и старият ми герой Алфредо ди Стефано. В крайна сметка решението да подпиша се оказа лесно. По онова време в Испания на власт беше генерал Франко и, естествено, ме критикуваха, че ще играя футбол в страна с диктатор. Когато стана ясно, че напускам Аякс, бях засипан от всякакви отровни съобщения и какви ли не глупости. Но за мен най-лошото беше, че Аякс осигури на майка ми, която винаги беше давала най-доброто от себе си за клуба, ужасно място на стадиона. Беше зад една от колоните. Това ме съкруши.
Ожених се за Дани на 2 декември 1968 г. Дотогава живеех само за себе си и за футбола, а вече трябваше да започна да споделям неща и да съм по-ангажиран относно хората около мен. В моя случай новата ми отговорност като семеен човек се пренесе и върху футбола. Почти веднага започнах да мисля и за правата на другите играчи, не само за моите. Започнах да участвам във всякакви неща, като например учредяването на системата за премии.
Скоростта на промяната не ме изненада, никога не съм оставял за утре нещо, което мога да свърша днес. Когато обстоятелствата се променяха, аз се адаптирах бързо и довеждах нещата докрай. У дома получавах голяма подкрепа от Дани и това ми помагаше. И колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че формирането на семейството ми имаше пръст и в корените на Тоталния футбол. Това беше стил, който можеше да се изпълнява само от футболисти, които можеха да играят не само за себе си, но и за останалите от отбора. Десет души трябваше непрекъснато да внимават какво прави човекът с топката и да предвидят какъв ще е следващият му ход.
Точно това се случва в едно семейство, особено ако има и деца. Разбира се, всичко, което един човек от семейството прави, се отразява на останалите и опитът ми като съпруг и баща се оказа безценен, когато дойде ред да напусна Аякс. Шантал се роди през 1970 г., Сусила се появи две години по-късно, така че когато през 1973 г. преминах в Барселона, бях тъкмо по средата на усвояването на семейните уроци и бях добре подготвен да се справя със сътресенията около трансфера. Всичко започна още с кацането на летището. Имаше толкова много хора, огромен ентусиазъм. От една страна, това малко ме плашеше, но, от друга, беше невероятно вдъхновяващо. След негативния период в Аякс най-после отново усещах нова енергия.
На изпращане получих и симпатичен малък „подарък“ от Кралския футболен съюз на Холандия (КФСХ), управителното тяло на футбола на родината ми. Трансферният прозорец в Холандия затваряше през юли, а в Испания беше отворен до края на август. Затова КФСХ отказа да ми даде разрешение да играя и трябваше да изчакам два месеца, преди Барселона да може да ме използва в официален мач. Затова ръководството на клуба реши да организира няколко приятелски срещи, за да могат привържениците поне да имат шанс да ме видят в действие. Успехът беше пълен. Стадионът беше препълнен за всеки от двубоите и след само три мача клубът си върна парите по трансфера ми.
Разбира се, в КФСХ не бяха доволни от хода на Барселона, но аз заплаших, че ще се оттегля от националния отбор. Наближаваше световното първенство в Германия, през ноември ни очакваше решителна квалификация в Белгия, а преди това имаше няколко контролни мача. Заявих, че без достатъчна игрова практика няма как да се подготвя за „оранжевите“. Как би могъл да очакваш, че някой, когото насила си накарал да седи два месеца на пейката, ще се представи на високо ниво?
Натискът даде резултат и на 5 септември 1973 г. дебютирах за Барселона в приятелски мач срещу Серкъл (Брюж). Победихме с 6:0, аз отбелязах три гола и изведнъж всички вече бяха убедени, че рекордният ми трансфер е напълно оправдан. После изиграхме още три приятелски срещи — с Кикерс, Арсенал и Оренсе - и ги спечелихме. На пръв поглед това беше много добре, но значението на успехите беше дори по-голямо, тъй като стартът на Барселона в първенството беше ужасен. Когато дебютирах в Ла Лига при домакинството срещу Гранада на 28 октомври, отборът ни имаше само една победа и се влачеше някъде на опашката в класирането.