За щастие, мачът с Гранада беляза повратен момент в състоянието ни. Крайният резултат беше 4:0, аз вкарах два гола, а след това не загубихме нито една среща и спечелихме първенството с осем точки преднина. През този сезон направо летях. Ентусиазмът в клуба беше вдъхновяващ, но в същото време ми беше съвсем ясно, че летвата се вдига всяка година. Но докато играех добре, всичко щеше да е наред. Но в Барселона се случваха странни неща още от самото начало. Нищо не вървеше по план. Да вземем за пример раждането на сина ми Жорди през 1974 г. Дани трябваше да роди на 17 февруари, но тогава имахме гостуване на Реал (Мадрид). Освен това бяхме решили тя да роди в Амстердам при лекаря, който й беше помагал за Шантал и Сусила, а раждането отново трябваше да бъде с цезарово сечение. Исках да присъствам, също като миналите два пъти.
За мен това беше най-естественото нещо, но зад гърба ми всички изпаднаха в паника. Накрая Ринус Михелс попита дали операцията не може да се пренасрочи със седмица по-рано. Сигурен съм, че вече беше говорил с лекаря, без аз да знам. Както и да е, с Дани се съгласихме, Жорди се роди на 9 февруари, а седмица по-късно можех да играя срещу Реал в Мадрид. Това се оказа много удачно решение, тъй като Дани трябваше да изчака десет дни след цезаровото сечение, преди да се прибере у дома. Спечелихме мача с Реал с 5:0 и веднага отлетях за Холандия, за да взема съпругата си, докато всички в Каталуния бяха на седмото небе от радост. Когато няколко дни по-късно кацнахме на летището в Барселона с бебето, имаше още едно голямо посрещане, тъй като феновете ни все още празнуваха. Победата на „Бернабеу“ имаше огромно значение не само за клуба, но и за цяла Каталуния. Областта страдаше под тежкия режим на диктатора Франко в столицата, така че успехът ни имаше и огромен политически залог. Открих го, когато отидох да регистрирам Жорди в Барселона.
Докато Дани се възстановяваше в болницата, бях регистрирал раждането на Жорди в Амстердам. (Неговото пълно име е Йохан Жорди, но щяхме да му викаме Жорди.) Взех акта му за раждане с мен в Барселона, за да мога да го регистрирам и в Испания, както и трябваше да направя. Дотук добре, но служителят ми каза, че Жорди е каталунско име (свети Жорди е светецът - покровител на Каталуния) и не е разрешено да се използва, затова синът ми трябваше да бъде записан като Хорхе, което е испанският вариант.
„Значи имаме проблем - отвърнах аз. - Името на детето е Жорди и така ще си остане. Ако вие не го регистрирате, ще отнеса въпроса на по-високо ниво, но тогава неприятностите ще са за вас.“
Позицията ми не беше политическа, защитавах правото ни да наречем сина си както преценим. Не знаехме предварително какъв ще е полът на бебето и миналия декември се бяхме спрели на две имена - Нурия, ако е момиче, и Жорди, ако е момче. В Холандия никой не беше чувал за такива имена, но Дани и аз смятахме, че са наистина специални.
Датата на раждането наближаваше и казахме какви имена сме избрали на няколко души в Испания. Веднага ни заявиха, че можем да забравим за каталунското Жорди. Отсякох, че само Дани и аз имаме право да решим как ще се казват децата и никой друг не бива да ни се бърка. Избрахме имената, защото ни харесваха, а не защото един от двама ни имаше роднини, които се казваха така. Първата ни дъщеря се казваше Шантал, което е френско име. Сусила е индианско име. Това се дължеше и на цялостното отношение на нашето поколение. Понякога правехме неща, които се отличаваха от привичките на по-старите.
Обясних всичко това и на служителя в Барселона. Отначало той рече, че е невъзможно. Отвърнах му, че в такъв случай няма никакъв късмет. Човекът сигурно си е давал сметка и за вихрещите се националистически настроения след победата над Реал (Мадрид), а и аз му предложих подходящо извинение. Бях регистрирал Жорди първо в Амстердам, затова извадих акта му за раждане и казах, че в Испания не може просто така да се отхвърля официален документ. Каквото и да запише, актът за раждане ще е валиден по цял свят. Това го успокои и той вписа сина ми без повече въпроси. Ето как успехът ни с 5:0 имаше не само емоционална стойност за народа на Каталуния, но и помогна на сина ми. Съмнявам се, че служителят щеше да промени мнението си толкова лесно, ако бяхме загубили в Мадрид или бяхме някъде в дъното на класирането.
Ринус Михелс беше развил нова схема за мача с Реал и в онази вечер на „Сантяго Бернабеу“ всичко мина по план. Тактиката на Михелс сработи перфектно. В онзи мач не излязох като външен нападател, а се върнах малко назад, като така освободих пространство за други играчи. Това беше поразителен тактически ход, който не беше използван преди, но едва години по-късно разбрах как Михелс се е досетил за него. По онова време в Мадрид живееше Тео де Грот, приятел на Михелс, негов стар съотборник в Аякс и баща на спортния журналист Яп де Грот. Тео бил съсед на централния защитник на Реал (Мадрид) Грегорио Бенито, а той често гостувал на холандците отсреща. Явно не е знаел нищо за връзката между Де Грот и Михелс, тъй като преди мача с Барселона разкрил целия план на Реал. Основната стратегия била да не ме пазят персонално, а цялата защита на Мадрид да ме покрива зонално.