Ето един пример. Когато притисках защитник с по-силен десен крак, винаги го атакувах от дясната му страна, за да го принудя да подаде с по-слабия си ляв крак. Междувременно Йохан Неескенс изскачаше от полузащитата вляво от него и принуждаваше противника бързо да се освободи от топката. Това само влошаваше проблема. За да излезе напред обаче, Неескенс трябваше да остави своя човек непокрит. Той обаче нямаше как да се възползва, защото Вим Сурбиер бързо попълваше дупката на Неескенс. Бързо и ефективно създавахме ситуация трима на двама. Казано накратко - аз притисках защитника от силната му страна, Неескенс правеше същото от слабата, а Сурбиер принуждаваше пазача на Неескенс да остане на място. Всичко това се случваше в кръг с радиус пет или десет метра.
Тоталният футбол се свежда винаги до това какво виждаш, а не от нещата зад гърба ти. Иначе казано, винаги трябва да имаш общ поглед и да следиш топката.
Да вземем като пример ръгбито. Играчите трябва да подават топката назад или настрани, за да могат да бягат напред. В резултат те имат по-добра видимост към нещата пред тях. Същата теория би могла да се приложи и към футбола, но повечето хора не мислят така. Те смятат, че трябва да подават напред, докато всъщност трябва да пуснат пас към човека, който изскача зад гърба им. Той е в по-дълбока позиция, но има по-добра представа за терена.
Във всеки един момент Тоталният футбол се определя от разстоянията на терена и между линиите. Ако играете така, дори вратарят представлява отделна линия. Той не може да хваща върната назад топка с ръце, трябва да я отиграе с крак. Той трябва да е сигурен, че защитниците ще получат топката в правилния момент. Често трябва да излиза до ръба на наказателното поле и да е вариант за разиграване с хората пред него. Стилът ни на световното първенство в Германия беше такъв, че в отбора нямаше място за вратар, който не мърда от голлинията.
Затова и Ян Йонгблуд беше предпочетен пред Ян ван Беверен, който дотогава беше наш първи вратар. Най-интересното е, че като млад Йонгблуд е бил нападател. Като вратар той не само обичаше да се включва напред, но и беше много добър в това. Често спасяваше опасни положения, защото мислеше като атакуващ футболист. В отбраната пред Йонгблуд имаше само един чист бранител - Вим Рийсберген. Ари Хаан беше полузащитник, а крайните защитници Рууд Крол и Вим Сурбиер бяха играли първо като крила. Почти всички бяха футболисти, които можеха да мислят за общата картина. Имаха отлична култура за намиране на позиция, а технически бяха дори още по-добри.
Разбира се, превръщането на полузащитник или нападател в бранител беше част от философията на Михелс в Аякс. Смяташе се, че ако някой е играл като крило между осем- и осемнадесетгодишна възраст, винаги може да мисли за ставащото пред него и винаги ще търси начин да се включи в предни позиции и дори да отбележи гол, дори и да играе в защита. Това означава, че той не обича да тича назад и се възползва от малките дистанции по терена. Да не забравяме и факта, че като цяло полузащитниците и нападателите са по-умели с топката в краката от чистите бранители.
Ако върнете крило като краен защитник, винаги ще имате полза от техниката му.
Чувал съм, а и съм чел на различни места, че хората, гледали световното първенство в Германия, са смятали, че начинът ни на игра е чиста случайност. Това са пълни глупости. По онова време холандският национален отбор се състоеше от група футболисти, които бяха не просто добри, а ужасно добри. Изключителни. В лявата страна на полузащитата беше не само Гери Мюрен от Аякс, но и Вилем ван Ханегем от Фейенорд. За всеки пост се конкурираха играчи от световна класа. Вдясно бяха Вим Янсен, също от Фейенорд, и Йохан Неескенс, който скоро щеше да напусне Аякс, за да се присъедини към мен в Барса. Какво повече да искаш? Кажете ми кой е по-добро ляво крило - Пит Кайзер или Роб Рензенбринк? Където и да погледнеш, имаше футболисти от топ класа, печелили трофеи във всяко национално първенство, в което бяха участвали. Просто изберете състав и те щяха да свършат останалото.