Това беше талант на световно ниво, комбиниран с пълен професионализъм. Да вземем например Рууд Крол - универсален защитник, на когото винаги съм се възхищавал невероятно. Той можеше да играе на всяка една позиция в защитата и полузащитата. Човек, който е решил да стигне до върха и си е написал домашното как да го постигне. След всяка тренировка се връщаше на терена, за да упражнява допълнително пасовете си напред. Супер.
Стартовият ни състав пращеше от качество, но с лекота можеше да посочите петнадесет човека, които бяха не просто изключително добри, но и можеха да си сменят постовете. Десният бек можеше да застане в центъра на терена, а Джони Peп или Рене ван де Керкхоф можеха да се развилнеят по дясното крило. Отборът беше пълен с талантливи играчи. И всеки от тях внасяше нещо специално.
Световното първенство през 1974 г. беше кулминацията на пет години успехи на холандски клубове. Всичко започна през 1970 г., когато Фейенорд (Ротердам) победи Селтик (Глазгоу) във финала за Купата на европейските шампиони. После Аякс вдигна същия трофей три пъти поред. Черешката на тортата беше класирането на холандския национален отбор за финалната фаза на световното първенство, това не се беше случвало от 1934 г. В състава бяха предимно момчета от Аякс и Фейенорд и най-доброто от двата футболни гиганта най-после се сля. Идеалната комбинация.
Това беше последната голяма крачка към признанието, че Холандия е голяма футболна нация. През онова лято в Германия осъзнах колко велик турнир е световното първенство. Холандският футбол беше доминирал европейските клубни сцени в продължение на четири години с Фейенорд и най-вече с Аякс, но дори това не можеше да се мери с аурата на световното първенство. Самият му мащаб оказваше влияние върху всичко. Само вижте какво влияние оказа то на „Вилхелмус“, националния ни химн. Никога не бях чувал толкова много хора да го пеят така от сърце преди мачовете. Ами морето от фенове в оранжево по трибуните? За пръв път виждах толкова много от тях, събрани на едно място. Чувството, че наистина представляваш страната си, се засилваше с всеки следващ ден. Изпълваше ни гордост, че играем за Холандия. Всички - от футболистите до феновете - усещаха, че е чест да бъдат в Германия.
Аз играех все по-добре и по-добре и скоро целият свят ни следваше по петите. В онези дни нямаше мобилни телефони и интернет, така че подкрепата за отбора не заля социалните мрежи, но постепенно набирахме инерция и се превръщахме в почти непобедима сила.
Но подготовката за световното първенство не премина никак гладко. Имаше много караници за парите и спонсорите. Това можеше да се очаква, тъй като всичко беше непознато както за футболистите, така и за КФСХ, тъй като никой от нас нямаше представа що е то световно първенство. Нещата се разпиляваха и размиваха и се събра комитет от играчи с представители на Аякс и Фейенорд, за да сме сигурни, че ще ни предложат справедливи условия. На терена винаги сме били съперници, но ето че изведнъж работехме заедно, за да намерим решение.
Благодарение на тъста ми знаех много повече за тези неща, отколкото останалите. Кор и аз бяхме много пред другите. Бързо се съгласихме, че не става дума кой печели най-много, а за цялата група. Да има за едните, но и за другите. Всички щяха да вземат една и съща базова сума, а всеки, влязъл в игра, щеше да получи премии за броя мачове. Футболистите с най-много срещи щяха да вземат и най-много пари. Това беше новаторско, но всички имахме полза като група.
Един от проблемите беше, че аз имах договор с компанията за спортно облекло „Пума“, а това значеше, че на световното първенство не мога да нося нищо от екипировката на конкурента им „Адидас“. Дотогава по екипите на националния отбор на Холандия нямаше лого, но за мондиала това се промени и на фланелките се появиха трите отличителни линии на „Адидас“. КФСХ беше подписал договор с „Адидас“, без да уведоми играчите. Някой там беше решил, че няма нужда, защото фланелките били на съюза. „Но главата, която се подава от фланелката, е моята“, казах им тогава. В крайна сметка едната от линиите на моя екип беше премахната, като така той стана рекламно неутрален.
Отне ни малко време да свикнем с тези организационни неща извън терена, защото ни бяха напълно непознати, но дните бяха великолепни, не на последно място защото накрая всичко щеше да се напасне. Намирането на верния път ни направи още по-силни. Турнирът наближаваше, а когато започна, забелязахме, че ставаме все по-сплотени като група. Бяхме национални футболисти от различни клубове, но вече бяхме един отбор. Това се видя още в първия ни мач срещу Уругвай. Отборният дух личеше. Разбира се, вярвахме си, че можем да постигнем нещо чудесно, но в интерес на истината не бяхме очаквали, че състав от страна от Южна Америка, която смятахме за по-голяма и по-установена футболна сила, няма да може да ни удържи. Честно казано, бяхме поразени от собственото си качество. У дома бяхме свикнали да излизаме срещу отбори, които знаеха точно как играят Аякс и Фейенорд. Но това беше световното първенство и нашите съперници сякаш нямаха ни най-малка представа. Правеха неща, от които ние се бяхме отказали още преди пет или шест години.