Освен това бразилците минаваха през период на преход. Бяха започнали да не залагат само на техника, а на комбинация от техника и физика. Нашата основа беше техниката, а всичко останало беше въпрос на избор на позиция и подкрепа. Добрата позиционна игра означаваше, че не се налага да тичаш чак толкова много и техниката изпъкваше по-лесно. Въпреки по-слабото начало успяхме да се справим добре и на почивката резултатът беше 0:0. Вече бях заявил, че нямаме търпение да срещнем Бразилия и през второто полувреме показахме защо. Имахме късмет, че не получихме гол при няколко положения в първите минути на мача, уплашихме се до глупост, но после отборът се стегна и заигра най-добрия футбол, на който бяхме способни.
За жалост, във финала срещу домакините от Германия се случи тъкмо обратното. Немците бяха европейски шампиони с играчи като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Паул Брайтнер. Те тримата, а и още няколко души от състава бяха от Байерн (Мюнхен), а по онова време това беше най-добрият клуб в Европа и тъкмо беше спечелил първата от трите си последователни Купи на европейските шампиони. Ако се бяхме подготвили да излезем срещу тях както срещу Бразилия, нещата можеше и да се развият в наша полза. Но след успеха с 2:0 срещу световните шампиони всички бяха толкова отпуснати и доволни, че следващият мач сякаш беше без значение.
Това беше класически случай на възгордяване и падение. Преминеш ли една определена точка на самоувереност, става невероятно трудно да се върнеш назад. Срещу Германия започнахме с бърз гол. Подадохме си топката сигурно шестнадесет пъти, без немците дори да успеят да я докоснат, преди да извършат нарушение за дузпа. Създавахме положение след положение. После обаче те изравниха пак от дузпа, а в края не можахме да спрем Герд Мюлер и той вкара за 2:1. Мислехме, че ще спечелим със сигурност, но не можахме да пратим топката отново в мрежата, каквото и да опитвахме.
През целия мач всички или избързвахме, или закъснявахме, никога не бяхме навреме. Някак си нищо не се получаваше на 100 процента. Разбира се, можеш да играеш съвсем успешно и на 95 процента, но ако съперникът ти играе на предела на силите си, си в опасност да отстъпваш по целия терен.
Понякога загубата на мача се случва в главата. Само вижте как паднаха головете. Първо Вим Янсен направи късен шпагат за дузпата, а при второто попадение топката мина между краката на Рууд Крол. Това беше типично за поведението ни в срещата. Много хора си мислят, че когато се отбраняваш, трябва да изритваш топката всеки път. Но изкуството на защитата се състои и в това да знаеш кога трябва да оставиш вратаря да спаси удара.
Но никога не бива да позволяваш шут към вратата да мине между краката ти. Тогава вратарят не може да направи нищо. Това е грешка, която виждате всяка седмица. Вратарят може да покрие около пет от седемте метра на голлинията, следователно отговорността на защитника е да блокира останалите два метра. Щом тези два метра останат свободни, вратарят прилича на идиот. Нападателите често изчакват защитникът да им даде възможност да стрелят между краката му и ще вкарат гол четири от пет пъти, понеже вратарят разчита съотборникът му да покрие именно това пространство. Много отбори са все още слаби в този елемент от защитата.
Ние така и не успяхме да влезем във финала, а голът на Мюлер се оказа победен. Естествено, когато всичко свърши, всички бяхме обзети от разочарование. Знаехме, че сме най-добрите в света, но не бяхме вдигнали трофея.
Е, аз доста бързо преодолях случилото се. Не го усетих като голям удар. Много по-важни бяха възхищението и положителното отношение към играта ни. Може би само германците смятаха, че е трябвало да спечелят, всички останали, целият свят, беше на наша страна. Във финала не бяхме в най-добрата си форма, но дадохме пример на милиарди хора. Дадохме и надежда на футболисти, които също като мен не бяха едри или силни. Този турнир промени цялата философия на футболната игра.
Тази философия е всъщност съвсем проста, такава е и днес. На терена има една топка, а тя е притежание или на теб, или на противника. Ако ти владееш топката, съперникът ти не може да отбележи гол. Ако се възползваш добре от нейното притежание, шансовете за хубав изход са по-големи. Така акцентът пада върху качество и техника, докато преди беше върху работа и усилия.