За мен световното първенство беше страхотно изживяване. Всички гледаха мен, затова носех и най-голямата отговорност. За щастие, всички ме подкрепяха и ако трябва да бъда честен, не усетих особено напрежение. Никога не съм смятал пресконференциите или разговорите за глупост, нито пък са ми били досадни. Но накрая момчетата от отбора ми казваха: „Давай по-кратко, че да се махаме оттук“.
Всички истории как след края на мондиала съм казал, че това е последното ми световно първенство, са пълни глупости. Взех това решение по-късно и по съвсем различни причини. По време на шампионата живеех с постоянен прилив на адреналин и не съм усещал никакво напрежение. Не забравяйте, че ние печелехме почти всички мачове и нямахме погрешни стъпки. Дори и в отбора всичко беше позитивно, изпитвахме удоволствие от футбола.
За пръв път обаче се срещнахме с жълтата преса. Тъкмо преди финала германският парцал „Билд цайтунг“ публикува снимки и статия за холандски футболисти и германки в басейна на хотела. Написаха, че и аз съм бил там. Разбира се, целта беше Дани да узнае за скалъпената история. По-късно се появиха и цитати от резервите ни, които твърдяха, че жена ми е побесняла и ме е държала часове на телефона в нощта преди финала. Това беше нещо напълно непознато за мен в професионалния футбол. Медиите се опитваха да манипулират ситуацията. Добре, но това не ме притесняваше. Дори и по-късно, като треньор, почти не позволявах общественото внимание да ми влияе, така че със сигурност не бих го направил и преди финала на световното първенство. Обвиненията, че сме играли зле, понеже аз съм бил повлиян от скалъпената публикация, нямат нищо общо с истината. Абсолютна тъпотия. Измислица. Тогава Дани беше във втората ни къща в планините край Андора, там дори нямахме телефон, така че нямаше как дори да поговорим, какво остава да се караме. Успяхме да се чуем едва след финала, тогава й казах каква е тази дрънканица и как се разпространява.
Днес търсенето на сензации и неточното отразяване от медиите се е превърнало в част, макар и зловредна, от играта, но тогава не ни влияеше. Причините за загубата от Германия са съвсем прости. Пропуснахме твърде много възможности, вратарят на немците Сеп Майер изигра мача на живота си, а дузпата в полза на домакините беше неоснователна. За мен световното първенство все още е прекрасен спомен, въпреки че не станахме шампиони и въпреки лъжите в пресата. Понякога става така, че си победител, дори и да не си вдигнал купата. Където и да отида, хората искат да разговарят за отбора ни от онези дни. Според мен в турнира спечелихме повече похвали и уважение, отколкото повечето световни шампиони преди или след това. И съм горд с това постижение.
Световното първенство ни превърна в култови фигури по целия свят. Хората се възхищаваха на този непреклонен дух, забравяха несъвършенствата и поражението във финала. Нашата сила се криеше в честността ни. Ние не се преструвахме, бяхме себе си - холандци по рождение и амстердамци по природа.
Някак си стана така, че започнах да налагам тенденции. Все повече и повече хора се вълнуваха как изглеждам, какви дрехи нося, каква е прическата ми. Всичко това зависеше от влиянието на Дани. Прекарвах най-много време с нея. Нека да е ясно - аз никога не съм купувал дрехите си сам. И идея си нямам от това. Аз не обръщам внимание на цветовете, дрехите са напълно затворена книга за мен. Хващам първото, което видя в гардероба, и го обличам. Дори не знам дали панталонът е подходящ за ризата. Нямам никакво отношение към облеклото, затова и никога не съм се вълнувал какво нося. Нещата с косата ми стоят по същия начин. Оставих я дълга, защото Дани я харесваше. Въобще не ми пука за външния ми вид. Печелил съм трофеи с много клубове, но се превърнах в звезда след световното първенство в Германия. Изведнъж всичко, което казвах и си мислех, стана важно, при това не само в Холандия, а по целия свят. Все още ми е странно.
Световното първенство през 1974 г. беше специално не само за мен, то беше върхов момент за цялата страна. Онова, което започна в Аякс през 1965 г., достигна върха на славата си през 1974 г. с най-добрия футбол, който Холандия беше играла до момента. За жалост е истина, че след върха следва спускане и спад.
Преживяването от 1974 г. беше великолепно, следващият ми сезон с Барселона също беше силен, но реших, че световното първенство през 1978 г. ще е без мен. Отначало изпитвах съмнения, макар и винаги да съм смятал, че ще прекратя кариерата си именно през 1978 г. Ако ме попитате защо, няма да мога да ви отговоря, нямам никаква представа. Отказването на тридесет и една се беше забило в главата ми още откакто бях момче. Затова смятам, че нямах подходящата психическа нагласа да си заслужа място в състава за следващия мондиал, бях си втълпил, че всичко е свършило. Европейският шампионат през 1976 г. беше ужасен, отпаднахме от Чехословакия на полуфинал и съмненията започнаха да ме обземат. Положителната ми нагласа се върна за кратко през 1977 г. С националния отбор на Холандия изиграхме два отлични мача срещу Англия и Белгия и се замислих сериозно дали да прегърна възможността на следващата година да отида в Аржентина в компанията на толкова силен състав.