Тогава се случи нещо ужасно. Беше 17 септември, седях си у дома в жилищния ни комплекс в Барселона и гледах баскетбол по телевизията. На вратата се позвъни, очаквах куриер да донесе пратка. Но когато отворих, в главата ми беше опрян пистолет и ми наредиха да легна на земята по корем. Всички си бяха у дома. Децата бяха в стаята си, а мъжът заповяда и на Дани да легне.
Опитах се да преговарям с него. „Пари ли искаш? Какво искаш?“ Човекът ме овърза за масата, но за да го направи, трябваше за момент да остави пистолета си на земята. Дани използва възможността, скочи на крака и побягна извън сградата. Копелето се втурна след нея. Успях да се освободя и грабнах пистолета, за да съм сигурен, че няма отново да се озове в ръцете му. Носеха се такива писъци, че из целия комплекс хората отваряха вратите си, за да видят какво става. Нападателят бързо бе заловен.
По-късно пред апартамента ни откриха бус с матрак на пода, така че всичко сочеше към опит за отвличане. По онова време такива престъпления не бяха рядкост в Испания. Не знам какъв е бил мотивът на похитителя, а и не ме интересува. Никога не се опитах и да разбера. Само едно нещо имаше значение - целта на онзи тип беше животът ни.
Следващите шест месеца бяха ужасни. Живеехме с постоянна полицейска охрана. Около мен постоянно имаше хора - когато пътувах, когато водех децата на училище, когато отивах на тренировка или на мач с Барселона. Близо до дома ми винаги имаше полицейски автомобил, виждах го как кара зад мен. В стаята ни за гости всяка вечер имаше полицай. Атмосферата беше непоносима. Беше невъзможно да продължава така. Не можех да понасям напрежението, не можех дори да говоря за случая, за да ми олекне. От полицията все повтаряха да не отварям дума за това, за да не би и на други лунатици да им хрумнат някакви идеи.
В такава ситуация няма как да отидеш на другия край на света и да оставиш семейството си да се оправя само за осем седмици, така че просто нямаше как да пътувам за Аржентина с холандския национален отбор по футбол. Ако играеш на световно първенство, трябва да си напълно концентриран. Ако не си, ако те мъчат съмнения или си разсеян, по-добре въобще не ходи. От това няма да излезе нищо добро.
Ернст Хапел, треньорът на Холандия, ми се обади в Барселона, за да обсъдим отказването ми, но аз не трепнах и за секунда. Беше ми наредено да си мълча за опита за отвличане и казах на Хапел, че не се намирам в подходящо физическо и психическо състояние, за да играя в толкова важен турнир. Мисля, че той не остана убеден, тъй като мондиалът е на съвсем различно ниво. Велик спортист като Хапел смяташе, че не е правилно да се пропуска такава възможност, но просто не можех да му разкажа всичко. Последва националната кампания „Докарайте Кройф в отбора“ и получих цели торби с писма от феновете на Холандия, които ме молеха да премисля. Но за мен сигурността на семейството ми стоеше на първо място и не ми беше никак трудно да отстоявам позицията си. След опита за отвличане дори за миг не се замислих дали да не отида в Аржентина. Въпросът въобще не стоеше на дневен ред. Всеки, който би оставил семейството си при такива обстоятелства, сигурно си е загубил ума.
За жалост, опитът за отвличане се оказа много тежък за преодоляване и дълго време се чувствахме заплашени. Едно момиченце беше отвлечено във Валенсия, а с Дани дочухме, че похитителите знаят, че имаме деца и възнамеряват да ни посетят. Купихме си два добермана за охрана и цялото семейство премина обучение как да се справя с кучетата. Полицаите ни съветваха да ги махнем, защото: „Само си представете какво ще стане, ако нападнат някой нежелан посетител“, но им отвърнах, че тъкмо затова съм ги взел.
В крайна сметка пропуснах световното първенство по няколко причини. Ако се върна назад във времето, мога да призная, че така загубих шанс да прекратя кариерата си, когато съм на върха. Холандия достигна отново финала срещу домакина Аржентина и от Би Би Си ме поканиха да бъда коментатор в студиото. Беше ми много трудно. Мачът беше груб, в 38-ата минута получихме гол, а през второто полувреме съдията не даде дузпа в наша полза. В края успяхме да изравним, в последната минута ударихме греда, но в продълженията отстъпихме с 1:3.