В мача срещу Малага се развиках на съотборник, който на няколко пъти изтърва играча, който трябваше да пази. Креснах му нещо от рода на „Трябва да си пазиш човека!“. Съдията се приближи до мен и ми вдигна червен картон. Останах като ударен от гръм. Това просто не беше правилно. Не беше, но се случи, а след това застанахме пред дисциплинарната комисия в Мадрид - неговата дума срещу моята. Нямаше никакъв шанс да ми се размине и ме наказаха за три мача. Загубихме два от тях, единият беше равен. Можехме да целунем титлата за сбогом. През онзи сезон шампион стана Атлетико (Мадрид), като прекъсна серията от пет поредни титли на градския си съперник Реал. Дори и днес за мен този червен картон е неопровержимо доказателство до каква степен политиката се намесваше във футбола. За щастие, много от нещата в Испания са вече различни. След осемдесетте години на миналия век страната пое пътя на демокрацията и оттогава Барселона има петнадесет шампионски титли срещу дванадесет за Реал.
Животът ми като футболист на Барселона беше направо удивителен. Страхотно е да се живее в този град. Просто е фантастично. А с присъствието на Ринус Михелс и Йохан Неескенс, който беше купен след мен, пазехме холандската жилка. За жалост, не успях да се насладя напълно на престоя си в Испания със семейството ми, тъй като футболът обсебваше всеки час. Пътуването за гостувания беше особено голямо изпитание, тъй като беше с автобус или с влак, понякога дори нощем, а това означаваше, че спяхме по седалките. Пътувах постоянно, рядко се свъртах у дома, а това понякога беше наистина мъчително.
Когато отидох в Барселона, треньор беше Ринус Михелс, но не той ме взе там. По-късно Арманд Карабен ми довери, че първият избор на Михелс е бил Герд Мюлер, голмайсторът на немската Бундеслига. Никога не съм разговарял с Михелс за това, а и той не е споменавал, че съм бил резервен вариант. Както и в Аякс, той обсъждаше всичко с мен предварително и ме оставяше да командвам на терена. Не така обаче стояха нещата с Хенес Вайсвайлер, който замени Михелс преди началото на сезон 1975-1976 г. Рядко съм спорил с който и да било треньор, но с него просто не можех да работя. Проблемът на Вайсвайлер беше, че той непрекъснато повтаряше на големи хора какво трябва да правят, без значение дали са способни да го изпълнят или не. Този метод действа, ако играчът притежава нужните качества, но той сякаш не се съобразяваше с това. И някои от футболистите бяха като ударени с мокър парцал.
Един път му казах: „Каква я мислиш? Даваш нарежданията, които играчите абсолютно не могат да изпълнят“. Вайсвайлер побесня и не можа да ме разбере. Това беше типично за пропастта между методите на германските и холандските треньори. В онези дни в Германия решенията се взимаха от треньора и всички им се подчиняваха. В Холандия работехме в сътрудничество. Ако всички бяха съгласни с нещо, го правехме, но не и ако имаше противоречия. През онзи сезон завършихме втори след Реал (Мадрид). Уволниха Вайсвайлер още преди края на първенството, а той хвърли вината върху мен. Но ако се беше погледнал в огледалото, щеше да види, че неговите методи бяха непригодни не само за мен, но и за всички в отбора. Вайсвайлер и Барселона бяха обречена комбинация. Това се случва често - погрешен треньор в погрешен клуб.
През 1978 г. реших да се откажа от футбола, но двата прощални мача за Аякс и Барселона бяха поличба, че не ми е съдено кариерата ми да приключи така. В Барселона загубихме от Аякс с 1:3, а вторият мач в Амстердам срещу Байерн (Мюнхен) беше пълна катастрофа. Това не беше точно сбогуването, което си представях. После пък станах бизнесмен. Решението ми даде един от най-важните уроци в живота ми, а може би и най-важния.
Случи се по време, когато нещата бяха малко извън контрол. С тъста ми се виждахме едва по три или четири пъти в годината. Докато все още играех футбол, Кор нямаше кой знае колко работа като мой агент. Договорите ми бяха за по няколко години, условията бяха договорени и 80 процента от времето ми минаваше в тренировки или в мачове. Но в мига, в който окачих бутоните на пирона, 80 процента от времето ми беше заето с нещо друго. Непримиримостта, която ми вършеше толкова добра работа във футбола, този път ми изигра лоша шега.
Няма да посочвам имена, нека само кажа, че по време на кариерата ми изградих кръг познанства. Получих предложение за инвестиране, което звучеше страхотно. За жалост, беше в бизнес област, от която не само нищо разбирах, а и - като това беше най-голямата глупост - нямах никакви връзки в нея. Човекът се възползва от невежеството ми. Имах пари, а където има пари, винаги ще се намерят и плъхове, които да душат около тях. Всеки го знае, научих го и аз. Но тогава още не ми беше ясно.