Може и да не ви се вярва, но инвестирах в свинеферма. Как, за Бога, се замесих в това..? Ако нещо ви носи удоволствие или ви е интересно, сигурно бихте могли да обясните защо влагате пари в него. Аз обаче не можех. Хвърлих се с главата надолу. Дори не казах на Дани какво правя. Понякога не разбираш какъв глупак си, докато някой не ти посочи, че се самозаблуждаваш. Изведнъж ти казват: „Какво, по дяволите, правиш? Това ли е бъдещето ти? Така ли искаш да прекараш остатъка от живота си?“. Тогава трябва честно да си признаеш грешката. Иначе казано, че въобще не се вълнуваш от прасета. Че си блъскаш главата в тухлена стена, при това толкова силно, че нямаш никакви извинения.
За известно време си мислех, че съм напипал добра сделка. Когато обаче тъстът ми ни дойде на гости в Барселона, настоя да разбере какво съм направил. Казах му, че съм купил три парцела земя, върху които можем да строим. Кор незабавно поиска да види нотариалните актове. Направо ме разкъса. Бях платил, но така и не бях поискал документите. Не бях привикнал с такива неща.
Казано накратко, излезе, че няма нотариални актове. Кор рече, че са ме преметнали. „Платил си, но на твое име няма нищо“. Нямаше какво да направя. Кор беше категоричен: „Избий си идеите за бизнес от главата. Приеми загубите си и върши това, в което си добър“.
Сякаш това не ми стигаше, ами се появи и Хосеп Луис Нунес. Той стана президент на Барселона през 1978 г. и моментално ми вдигна мерника, а покрай мен и на други хора. От години испанските клубове плащаха данъците на играчите си. В един момент обаче законодателството се промени и всеки трябваше да си ги внася сам. От клуба заявиха, че ще посрещнат задълженията на всички играчи, но не и моите. А причината беше, че щях да напусна Барселона и Нунес отказа да плати данъците ми, макар и това да бяха пари, които бях спечелил с играта си за клуба. Той се нуждаеше от останалите футболисти за новия сезон и реши проблема за тях, но аз така или иначе нямаше да бъде в състава, затова трябваше да се оправям сам.
Нямам никаква представа колко пари загубих по онова време. Ни най-малка. По-голямата част от състоянието ми изчезна. През март 1979 г. апартаментът ни беше даден на друг и ние трябваше да си опаковаме багажа и да си тръгнем. Във вестниците се появиха статии, според които загубите ми възлизали на около шест милиона долара, но не мога да кажа дали сумата е вярна. Но бяха много пари.
Но скоро успях отново да си стъпя на краката. Не ми беше особено трудно, тъй като никога не ме е било кой знае колко грижа за парите. За финансите се грижеше тъстът ми. Когато той почина през 2008 г., ми се наложи да отида сам до банката - за пръв път от тридесет години. Не знаех дори в коя банка е сметката ми. Винаги съм се пазел от бизнес въпросите.
И сега да ме попитате колко пари имам, пак няма да мога да ви кажа. Нямам представа. Ако има някакъв проблем, ще ми кажат. Светът на финансите ми е чужд, не се занимавам е тях. След провала ми със свинефермата не съм инвестирал в нищо, нито в апартамент, нито в парцел земя, в нищо. Знам, че имам пари, знам, че са в банката и са там от години, но, убийте ме, нямам идея каква е лихвата и дали въобще печеля нещо от влога си. Може да ви се струва глупаво, но това не ме вълнува. Днес с банката се оправя един от племенниците ми и ме уведомява своевременно, ако се появи нещо, което трябва да знам.
Бързо изхвърлих от ума си грешките, които допуснах през онзи период. Вярваме, че всеки си има съдба, а моята вероятно е да се откажа млад от футбола, да направя нещо феноменално глупаво, а после отново да намеря пътя си като футболист. Всъщност в тези три реда е събрана цялата история на кариерата ми като играч.
Бях се отказал на тридесет и една години и все още бях достатъчно млад, за да оправя нещата, като се върна на терена. Представете си какво щеше да стане, ако бях допуснал същата грешка на тридесет и шест, когато вече нямаше да съм в състояние да се върна като футболист. Но на тридесет и една можех да го направя доста лесно, ако се наложеше. Някои от най-добрите моменти в живота ми дойдоха след тридесет и втория ми рожден ден. Ако не бях допуснал онези грешки, щях да изтърва някои фантастични неща.
Ето защо смятам, че всичко случило се е било писано да бъде така. Реагирах късно и не успях да спася парите си, но моментът беше идеален да продължа да играя. Винаги съм имал много практичен подход към проблемите. Ако не мога да оправя някакъв проблем, просто го изключвам. Започвам отново, обръщам чиста страница, но запомням провала, бил той загубен финал на световно първенство или пропилени милиони долари, и търся положителните неща. Не знам дали това е някакъв вид самозащита, но аз съм такъв. Някои хора смятат, че това е късогледо поведение, други го разглеждат като инстинкт за самосъхранение. Аз пък смятам, че всеки опит е страхотен, бил той добър или лош. Никой не започва нещо ново с идеята, че ще сбърка. Замислянето впоследствие е полезно, но то не може да промени нещата. Много по-добре е да се учиш от грешките си. Не направих друг опит да подновя кратката ми кариера като бизнесмен. След нея реакцията ми беше нещо от сорта на: „Чудесно, момчета, това приключи, затова ви казвам лека нощ и продължавам към следващата ситуация“.