Така имах и прекрасна възможност да премисля решението си да се откажа от футбола. Как иначе щях отново да се изправя на крака? В крайна сметка осъзнах, че може би идеята да изоставя такъв уникален талант толкова рано не е била толкова добра. На тридесет и една години човек е все още млад, но аз имах шанс да се поправя. Оттогава си знам мястото - то е във футбола и никъде другаде.
Винаги съм казвал, че ако ще започваш наново, направи го по най-добрия начин и наистина се постарах. В апартамента ни в Барселона вече живееха други хора и решихме нашето ново начало да бъде в Америка. Бях се отказал от футбола преди шест месеца и в главата ми се въртяха какви ли не мисли. Всичко онова, заради което играех - гордост, страст, другарство, внезапно изчезна. В дома ми не се усещаше напрежение и това се дължи на Дани, която винаги участваше в разрешаването на проблемите. Подкрепяше ме дори когато направих онези инвестиции без нейно знание и отглеждаше сама трите ни деца, докато животът ни беше несигурен заради постоянната заплаха от отвличане.
Освен това тя се справяше с баща си по-добре от мен. Признавам, че съм допускал огромни грешки, но Кор имаше склонност да преувеличава нещата. Дани се опитваше да поддържа баланса при такива разговори. Винаги го е правила. Освен това е страхотен организатор и винаги ме ангажира. В едно отношение си приличаме особено много - и двамата имаме склонност да теглим чертата и да не поглеждаме назад.
Реших да отида в Америка, за да започна изцяло на чисто. Далеч от миналото и на идеално място за изграждане на нещо голямо, след като се бях сгромолясал почти до банкрут. Това беше едно от най-добрите решения в живота ми. В Америка открих нови амбиции в себе си, а и начини да ги осъществя. Подписах с Лос Анджелис Ацтекс от Северноамериканската футболна лига (САФЛ). Носеха се какви ли не слухове, че водя преговори с Ню Йорк Космос, но това никога не е било вариант поне за мен, тъй като наистина не исках да играя на изкуствена трева. Тя беше подходяща за бейзбол и за американски футбол, но тези спортове се играят с ръце. Американската изкуствена трева е за бягане, а не за истински футбол.
За Космос играх в един демонстративен мач. В отбора беше и Франц Бекенбауер, който тогава имаше договор с клуба. Говорих и с братята Ахмет и Несухи Ертегюн, шефовете на „Атлантик Рекърдс“, които бяха собственици на Космос. Разговаряхме, но никога не сме водили подробни преговори. „Джайънтс Стейдиъм“ беше красив и внушителен, но дори един-единствен мач на изкуствената настилка „АстроТърф“ ми беше достатъчен.
Изкуствената трева в онези дни беше съвсем различна от днес. Представляваше нещо като килим и понякога причиняваше големи пришки по петите. Топката отскачаше странно, не свикнах и с това. Американците смятаха, че е страхотна, но според мен не можеше да става и дума да играя футбол върху кече. Исках да играя професионално в Америка, но само за отбор с терен с истинска трева. В Ацтекс попаднах на точното място, техният „Роуз Боул“ имаше невероятна зелена трева. Същото беше и във Вашингтон Дипломатс - другият клуб от САФЛ, чийто екип съм носил. Фактор за решението ми да избера Ацтекс беше и треньорът - кой друг, ако не Ринус Михелс. След седем месеца мързелуване можех отново да стъпя на терена.
Преговорите се водеха типично по американски, изумително бързо. Всичко се уреди в рамките на един ден и ми казаха, че са ми запазили билет за полета след пет часа, тъй като искат да съм при тях още същата вечер. Звучи невероятно, но е истина - пътувах дванадесет часа и влязох в игра четири часа след като кацнах. Видях Михелс в съблекалнята, преди това дори не бях говорил с треньора за трансфера. Играх около 70 минути, вкарах два гола и това убеди хората, че ще бъда добро попълнение. Другото страхотно нещо беше, че самият Михелс дойде след мача в хотела ми, за да ми направи масаж. Мускулите ми отказваха след дългото пътуване, не можех да тичам и той го видя. Оказа се, че докато е учел за треньор, е изкарал и курсове за масажист, беше наистина много добър. Това беше една от особеностите на Михелс - беше невероятно строг, но в същото време и изключително загрижен.