В Америка наистина започнах съвсем на чисто. Всички, които се смееха на злополуките ми, бяха далеч в Европа, намерих мястото си в един напълно нов свят. Да, нов, но очакванията бяха същите. Случваха се всякакви неща, дори за миг не ми беше скучно. Разбира се, изкарахме и чудесни ваканции в Хаваите, на едва пет часа полет от Лос Анджелис. Не чак толкова хубава беше продажбата на Ацтекс на мексиканските инвеститори „Телевиса Кори.“. Мексиканците искаха да превърнат клуба в южноамерикански анклав, така че аз не се вписвах в плановете им. Собственикът на Вашингтон Дипломатс побърза да прояви интерес и ме продадоха почти веднага.
Не бях пускал молба за трансфер, нито пък ме попитаха дали искам да си тръгна или къде предпочитам да отида. Нещата в САФЛ се правят така. Аз нямах договор с клуба, а със самата лига. Можеше да отидеш на тренировка и да разбереш, че са те продали на друг клуб и до четиридесет и осем часа трябва да си в другия край на Америка. Няма значение кой си, хващаш самолета и толкова. В онези дни понятието „свободен агент“ не съществуваше. Имаше клауза „съкрати и продай“, която се задействаше на полусезона. Ако си контузен по това време, имаше опасност договорът ти да бъде прекратен. Концепцията клубът като семейство, която се приемаше в Европа, не беше приложима в САЩ. Тук всичко беше бизнес. Мисленето беше далеч от онова, на което бяхме свикнали. Или си в посредствена форма и можеш да продължиш да играеш, или те гонят и взимат друг.
Идеята ми за джентълменските споразумения във футбола също се породи от опита ми в Америка. Клубовете например могат да се споразумеят да ограничат броя на чужденците в отбора или да постигнат консенсус как заедно да развиват младите играчи, като това се постига само с ръкостискане и обща цел за по-добър баланс между тимовете. Те си помагат един на друг, за да постигнат по-високо ниво. В спорта американците разбират много по-добре от другите колко важно е всички да си сътрудничат. Това е и голямата разлика между американските и европейските клубове. В Европа всеки действа сам за себе си, никой не мисли по правилния начин - да повиши нивото на играта възможно най-много, а в американската лига това е изискване. Самите американци искат най-доброто.
Мексиканците дойдоха, а аз си тръгнах и се озовах на другия край на Щатите. Положението въобще не ми допадаше. Беше март, в Лос Анджелис се разхождах по къси панталони, а във Вашингтон още имаше половин метър сняг. Но Дипломатс ме спечелиха още при първото ми посещение. Видях всякакви страхотни неща и в крайна сметка останах доволен от трансфера. Прекарах две чудесни години в клуба, а Вашингтон е удивителен град. Всеки, който срещнах там, сякаш просто минаваше за малко и никой не беше местен жител. Всичко се въртеше около политиката. Президентът на клуба беше демократ и партията ме прие много топло. Съпругите на братята Кенеди се опитаха да ми намерят дом, тъй като в началото никак не можех да си представя, че съм известна личност.
Съсед ми беше Робърт Макнамара, министър на отбраната в администрацията на Джон Ф. Кенеди, а по мое време беше президент на Световната банка. Той беше човек с невероятна репутация в световната политика. Виждах го как бяга в парка по къси панталони в пет часа сутринта, а в седем лимузина с американски флагчета на капака спираше пред вратата му. Но в същото време той беше много приятен човек, който ни даваше всякакви полезни съвети как да се оправяме из квартала. Например къде ще е хубаво да запишем децата на училище и кои са най-добрите магазини за хляб и зеленчуци. Ходех на тренировки с велосипед. Районът беше прекрасен, а карането на колело беше страхотно.
Вашингтон е свят на крайностите, но е наистина хубав. Там можеш да научиш много. Например Вашингтон Дипломатс беше част от компанията, която притежаваше и „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк. Изпълнителният ни директор Анди Долич беше усвоил тънкостите на работата си в „Гардън“, а начинът, по който управляваше Дипломатс, ми отвори очите за много неща. Не се учудих, когато по-късно той спечели световните серии с бейзболния отбор на Оуклънд Атлетикс, а след това се прехвърли в баскетбола и постигна успехи с Голдън Стейт Уориърс, Мемфис Гризлис, преди да премине в отбора по американски футбол Сан Франциско Фортинайнърс. Ето че човек, способен да се развие на най-високото ниво в баскетбола, бейзбола и американския футбол, се оказа мой ментор в Дипломатс. Благодарение на работата си с хора като Долич познавам структурата на футбола от А до Я. Знам какво си мисли играчът, знам какво смята треньорът, знам на какво мнение са спонсорите и знам какви са плюсовете и минусите при съчетаването на тези три елемента.